О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1271
гр. София, 09.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4122/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А.„М.”, [населено място] против решение № 449 от 24.03.2014 г. по гр. дело № 194/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация – К. Г. М. поддържа становище, че приложените към жалбата решения на ВКС са по дела, които не засягат настоящето производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 4445 от 16.10.2013 г. по гр. дело № 789/2013 г. на Варненски районен съд, с което е отменена заповед № 9384/19.12.2012 г. на директора на А. „М.”, [населено място] за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на К. М., присъдени са разноски в полза на ищеца 400 лв., присъдени са в полза на В. 80 лв. държавна такса и е осъдил ответника по иска да заплати на ищеца 350 лв. разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва един от елементите в мотивите на процесната заповед – не е посочено, кога точно е извършено нарушението, състоящо се в несъставяне на приемо – предавателни протоколи за стоки и документация от МБ Д. в Митница В. от три материално отговорни лица, А. Г., К. М. и Й. Й.. В мотивите на обжалваното решение е изложено, че не са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос. Твърди се, „че Окръжен съд Варна се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос”, който обаче не е изложен. Вместо въпрос касаторът е посочил, какво приема ВКС под „Откриване на нарушението”. Липсва и мотивирано изложение на различията в правните разрешения на въззивния съд и ВКС. Решаващите мотиви на въззивния съд са, че заповедта страда от порок – липсва един от съществените елементи, визирани в нормата на чл. 195 КТ – не е посочено, кога точно е извършено нарушението. Във връзка с тези мотиви касаторът не е поставил въпрос. Липсата на правен въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК означава липса на общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на страната и от сочените от нея факти и обстоятелства в касационната жалба. Отсъствието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване, тъй като в този случай не могат да се изложат и допълнителните основания, които съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение са изчерпателно посочени от законодателя хипотези при наличието, на които се проявява общото основание – разрешения от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Следва да се има предвид, че останалите мотиви във въззивното решение, третиращи момента, от който наказващият орган е могъл да открие нарушението не променят изводите на окръжния съд за незаконосъобразност на уволнението. Цитираната в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика /решение по гр. дело № 1036/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 858/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 918/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 108/2011 г. на ВКС, ІV г.о./ отразява правните разрешения на ВКС, формирани по реда на чл. 290 ГПК относно тълкуване на понятието „откриване на нарушението”, използвано в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ и засяга хипотези, различни от настоящата, а именно случаи, при които времето на извършване на нарушенията е установено, а споровете са били за времето на откриване на нарушенията. Настоящият случай е друг, отнася се за липсата на мотив в заповедта по чл. 188, т. 2 КТ относно времето на извършване на нарушението. За това и въпросите, които са разрешени във въззивното решение по това обстоятелство не са идентични с въпросите, разгледани в касационните решения, посочени по- горе. С тези съдебни решения касаторът не обосновава отклонение от решаващите изводи на въззивния съд за незаконосъобразно приложение на чл. 195, ал. 1 КТ. Посочените от жалбоподателя касационни решения не релевират основания за допускане на касационно обжалване във връзка със съдържащите се в тях отговори на правни въпроси поради липсата на формулиран в приложението конкретен правен въпрос, който да е идентичен с разгледаните в тях въпроси. Вместо основания по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е посочил нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, респективно не релевират основания за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 449 от 24.03.2014 г. по гр. дело № 194/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: