О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 13.11.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 ноември 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 276/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ю. К. , действуваща като пълномощник на Я. Г. К. и Н. Р. К. в качеството му на Е. ”Т”, против решение № 286 от 27.11.2008 г. по в.гр.д. № 602/08 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателите считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, по който няма съдебна практика- дали правилото на чл. 80, ал.2 ЗС се разпростира и спрямо последващите приобретатели, придобили владението върху движима вещ от лице, което е отнело владението от действителния собственик чрез престъпление.
Ответникът по касация Е. “К” със седалище с. Г., обл. Сливен, не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, при проверка за наличие на соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 607 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 346/08 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Р. К. , действуващ като Е. “Т” и Я. Г. К. против Е. “К” иск за ревандикация на движима вещ- ремарке с ДК № С* рама № OLV 5566114, като неоснователен.
Прието е, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 140/04 г. на Сливенския окръжен съд, потвърдено и от касационната инстанция, е било установено по отношение на лицето И. Т. Т. , че ищците са собственици на процесната вещ. Изводът е бил мотивиран с това, че договорите, с които ищците са прехвърлили на И. Т. ремаркето са нищожни, тъй като подписите върху тях не са били положените от продавачите. В хода на делото е било установено, че след придобиване на ремаркето, И. Т. се е разпоредил с него в полза на трето лице, което обстоятелство е мотивирало съда да отхвърли иска за ревандикация против Т. в осъдителната му част. Ответникът по настоящия иск за ревандикация е последващ приобретател, който е придобил вещта от третото лице- Е. “Т”, на когото Т. продал ремаркето.
Въззивният съд е приел, че ответникът не е придобил правото на собственост върху процесното ремарке по силата на сключения с Е. “Т” договор за продажба, тъй като праводателят му не е бил собственик на вещта, но тъй като е получил владението на правно основание, годно да го направи собственик, има качеството на добросъвестен владелец и може да придобие вещта на оригинерно основание. Спрямо него разпоредбата на чл. 80, ал.2 ЗС, която изключва действието на придобивната давност, ако владението върху вещта е придобито чрез престъпление, не намира приложение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не е налице критерият за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание се свързва с необходимостта да се даде тълкуване на неясни правни норми с цел да се осигури еднаквото им прилагане от съдилищата, или да се преодолее противоречива или трайно установена, но неправилна съдебна практика. Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза. Разпоредбата на чл. 80, ал.2 ЗС е ясна и не се нуждае от специално тълкуване –от последиците на придобивната давност не може да се ползува владелецът, който е установил владение върху вещта чрез престъпление.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 27.11.2008 г. по в.гр.д. № 602/08 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: