1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
ГР. София 30.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.12.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1141/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Л. /ОС/ по гр.д. №237/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение, след отмяна на първоинстанционното, са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Нора”АД, гр. Л. по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ. ОС не е разгледал оставеният без разглеждане от районния съд като евентуален – обусловен от прекратяване на тр. договор, иск по чл.136а, ал.5 от КТ – за сумата 2 500 лв., некомпенсирана с почивка разлика до нормалното работно време, за посочения в исковата молба период, в който ищцата е работила с удължено работно време.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице са и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК, на които се позовава касаторката. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона материалноправните и процесуални въпроси: задължително ли е в заповедта за уволнение изрично да се посочи правното и фактическо основание на уволнението и каква е необходимата степен на конкретизацията им ; може ли основанието за уволнение да се съобщи устно на работника, без изрично да е посочено в заповедта за уволнение; допустимо ли е представяне с въззивната жалба на нови писмени доказателства, които са съществували, били са известни на страната и тя е могла да ги представи пред първата инстанция; при отказ на тази инстанция да се произнесе по обусловен иск, следва ли след пререшаване на спора по обуславящите искове въззивният съд да се произнесе и по обусловения. Намира, че материалноправните въпросите са разрешени в противоречие с практика на ВКС без задължителен характер Р № 2301/07 г. на ВКС, трето г.о.- чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Първият от процесуалните въпроси е от значение за спора и за точното прилагане на новия процесуален закон, с оглед изясняване на предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК, на които се е позовал въззивният съд, за да приеме представените с въззивната жалба нови писмени доказателства на ответника. Вторият процесуален въпрос е решен в противоречие с ТР №1/01 г., т.15 – там е посочено, че въззивният съд, след като е уважил жалбата, може да се произнесе за пръв път по оставения без разглеждане от първата инстанция евентуален иск, висящността на който се възстановява – чл.206 от ГПК, отм., чл.271, ал.2 от ГПК.
Материалноправните въпроси необходимо ли е и с каква степен на конкретност посочване на основанието за уволнение в писмената заповед /в писмена форма/, вкл. при препращане към друг акт или при предхождащо заповедта съобщаване на основанието на работника/ Р №69/01 г. и №711/09 г. на ВКС/ – при нормативно установените , незаменими, а често и несъвместими основания за уволнение / Р №2301/07 г. на ВКС/ – също са от значение за точното прилагане на закона – чл.335, ал.1 от КТ, при защитата на работника срещу уволнението. Затова, макар да не констатира конкретно противоречие по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК с последното от цитираните решения, което е за уволнение по чл.328, ал.1,т.12 от КТ, ВКС намира, че обжалване следва да се допусне и по материалноправните въпроси на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното, при наличие на основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Л. по гр.д. №237/10 г. от 15.06.10 г.
Да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: