1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
ГР. С., 24.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.11.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №878/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. Х., като майка и законен представител на малолетния Б. Д. – род. през 1998 г., срещу въззивното решение на Окръжен съд Ямбол/ОС/ по гр.д. №100/11 г. в частта, с която е отхвърлен за размера над присъдения от 80 лв. до претендирания от 200 лв. предявеният от касаторката срещу Д. Д. иск по чл.143 от СК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези, но само формално като сочи /цитира/ законовата квалификация на основанията. Не е формулирала конкретен материално и/или процесуалноправен въпрос от предмета на спора в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания за допускане на обжалването, както е разяснено в ТР №1/19.02.11 г. За това е възразил в отговора на жалбата и ответникът.
В изложението към жалбата е посочено: „считам, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и най- вече необосновано, както и постановено при допускането на съществено процесуално нарушение, поради което са налице отменителните основания по чл.280, ал.1 и чл.281, т.3 от ГПК.” С оглед на това касаторката моли да се допусне касационно обжалване на решението.
Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни по цел и предпоставки от тези по чл.281, т.3 от ГПК и не съвпадат с нито едно от тях, както е посочено в ТР №1/19.02.10 г. Доводите на касаторката за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение като осн. по чл.281, т.3 от ГПК ВКС не разглежда в това производство. Освен това в касационната жалба по същество се признава недоказаността на ищцовото твърдение, че ответникът работи в чужбина и получава доходи по –високи от българските, но се настоява това да е ноторно известен факт за страните и съда, въз основа на който искът следва да се уважи изцяло.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболски окръжен съд по гр.д. №100/11 г. от 24.03.11 г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.143 от СК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: