1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1273
ГР. София, 30.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1095/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „К.” ООД, гр. Шумен срещу въззивното решение на Апелативен съд В. / АС/ по гр.д. №538/09 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от Д. Д. и С. Д. срещу касатора иск по чл.59 от ЗЗД – за сумата 36 000 лв., обезщетение за ползването на ищцовия недвижим имот от ответника без основание за периода 10.04.08 г. – 10.02.09 г. Прието е, че представеният от ответника – касатор в първото по делото заседание пред първоинст. съд и приет там договор за наем с ищците за имота не може да бъде ценен като доказателство по делото, на осн. чл.133 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.3. Сочи, че процесуалният въпрос: приложима ли е преклузията на чл.133 от ГПК за наемния договор, представен като писмено доказателство за противопоставимо на ищците основание за ползването на имота от ответника в първото по делото заседание пред първоинст. съд – след доклада, с който е определена правната квалификация на иска, указано е кои обстоятелства се нуждаят от доказване и разпределена доказателствената тежест – е от значение за точното прилагане на новия процесуален закон при осъществяване правото на защита на ответника по иска.
За подобни случаи при соченото от касатора основание за допускане вече са постановени решения по чл.290 от ГПК: напр. Р №67/10 г. на ТК, І-во г.о. по т.д. №898/09 г., Р №310/10 г. по гр.д. №1086/09 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС, Р по гр.д. №56/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК. Затова и като констатира конкретно противоречие между последното от тях и въззивното за момента, в който настъпва преклузията за страните да сочат нови факти и нови доказателства пред първата инстанция, ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по делото на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, по въпроса: кога настъпва преклузията по чл.133, вр. с чл.143, ал.2,пр.посл. и чл.146, ал.2-4 от ГПК за посочване на нови обстоятелства и събиране на нови доказателства пред първата инстанция, на която се е позовал въззивният съд.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №538/09 г. от 2.03.10 г.
Дава възможност на касатора „К.” ООД, гр. Шумен, да внесе д.т. за разглеждане на касационната жалба в размер на 720 лв. в едноседмичен срок, като в противен случай жалбата подлежи на връщане.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: