2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1273
ГР. С., 24.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.11.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №858/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. П. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №7145/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Столична община /СО/ и МВР иск по чл.1, ал.1 от З. – за солидарното осъждане на ответниците, които са нормативно задължени да поддържат пътната маркировка и зелена територия и да извършват контрол по организация на движението , да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му В. П., настъпила при ПТП, причинено от неизпълнение на посочените задължения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона въпросите: следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните доводи, да обсъди доказателствата, които ги подкрепят и изложи мотиви по всеки факт; следва ли да мотивира решението си като посочи и приложимата практика на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК обосновава с оскъдната и противоречива практика по въпросите, както и с необходимостта да бъде променена, осъвременена и развита създадена при неточно тълкуване на закона практика.
С. основание за допускане на обжалването не е налице: въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че причинилият ПТП водач П. Д., чиято отговорност за смъртта на В. П. е ангажирана по наказателното дело и с предявените там гражданските искове от съпругата и децата на починалия, не е служител на ответниците, за да носят те гаранционно- обезпечителна отговорност за деликта, а е водач на таксиметров автомобил. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за липса на пряка причинна връзка между процесното ПТП и соченото в исковата молба противоправно бездействие на ответниците за изпълнение на произтичащи от закона техни задължения по поддържане на пътя, пътната маркировка и зелената територия.
С влязлата в сила присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието – чл.222 от ГПК, отм., е установена противоправното и виновно деяние на лицето П. Д., което при управление на л.а. нарушило правилата за движение и причинило вредоносния за ищеца резултат. Ищецът не е насочил иска си срещу него, а срещу СО и МВР, като няма данни – както е посочил първоинстанционният съд в споделените от въззивния мотиви – твърдяното бездействие на ответниците да е причина за настъпилото ПТП.
Поставените от касатора въпроси за задължението на съда да обсъди твърденията и доводите на страните и да мотивира решението си при очертания с тях предмет на спора са решени в трайната и задължителна практика на ВКС – ППВС №1/53 г., ППВС №1/85 г. и ТР №1/01 г. и №3/04 г., която без да е изрично цитирана, е съобразена от двете инстанции по същество на спора. Твърдението на касатора за необходимост от осъвременяване на тази практика не е обосновано с конкретна обществена промяна, както и по насока и резултат, затова не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №7145/10 г. от 17.01.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: