3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1274
гр.София, 18.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5008 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Д. срещу решение № 153 от 12.06.2013 г., постановено по въззивно гражданско дело № 295 по описа за 2013 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 229 от 14.03.2013 г. по гр. д. № 6063 по описа за 2013 г. на Сливенския районен съд и е постановено друго за заместване на съгласието на М. В. Донска, майка на малолетното дете Н. Н. М., родено на 3.06.2004 г. затова детето да напусне територията на Република България и да пътува до Обединено кралство Великобритания заедно с бащата Н. Н. М. за един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката М. В. Донска.
Касаторът М. В. Донска твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
1. В интерес на детето ли е да бъде извеждано по усмотрение на родителя където и да е извън границите на страната? Родителят може да реши да отведе детето в държава, в която има гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето на детето. При дадено разрешение следва да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната. В решението не е посочено кога и как ще бъде взето детето и кога ще бъде върнато на майката,
Касаторът счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение № 695 от 3.06.2011 г. по гр. д. № 1456/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 315 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1456/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС,, определение № 779 от 6.7.2010 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 697 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата Н. Н. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Сливенския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на 400 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Бракът между страните е прекратен с решение от 31.01.2012 г. по гр. д. № 8254 по описа за 2011 г. на Сливенския районен съд, по силата на което родителските права спрямо роденото на 3.6.2004 г. дете са предоставени на майката М. В. М., като в режима на контакти е включено правото на бащата да взема детето един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. Тъй като бащата пребивава постоянно във Великобритания, за осъществяване на правото му да вижда детето през лятото е необходимо разрешение на майката за пътуване до тази страна, което тя е отказала да даде. Отказът е мотивирал бащата да подаде молба за заместване на съгласието и от съда. В съдебното производство майката е продължила да се противопоставя на издаване на разрешение за пътуване на детето до Великобритания с твърдението, че пребиваването във Великобритания ще навреди на детето. Според нея съществувала възможност бащата да възпрепятства контактите и с детето, че ще го използва, за да получи всички социални придобивки като самотен родител, но няма да се грижи добре за него. Тя е заявила, че зад искането на бащата стоял някакъв интерес, който може да застраши детето. Въззивният съд е счел всички тези възражения за несъстоятелни, поради което е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго за заместване съгласието на майката, необходимо за да пътува детето до Великобритания заедно с бащата за един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката. Решението на съда е дадено с цел да се реализира правото на бащата на лични контакти с детето през лятото в отсъствието на майката. Това решение е достатъчно конкретизирано, тъй като в него се посочва за коя страна, член на ЕС е издадено разрешението за пътуване на детето и за какъв период от време. Не се касае за случай, при който е дадено разрешение детето да напуска страната за неограничен период от време и без конкретизация на държавите, които може да посещава. Следователно повдигнатият от касатора въпрос е без значение за изхода на спора, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
При този изход на спора М. Д. дължи на Н. М. 400 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 12.06.2013 г., постановено по въззивно гражданско дело № 295 по описа за 2013 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. Н. М., ЕГН [ЕГН], сумата 400/четиристотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: