Определение №1275 от 8.12.2010 по гр. дело №887/887 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
c_545_10_opr288.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
София, 08.12. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 545 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Е. 99” ЕООД и на Марио Ц. В., действащ като представител на дружеството и в лично качество, срещу въззивно решение от 11.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 2438 /2009 г. на П.ския окръжен съд, г. к., V. с-в., с което е потвърдено решение от 02.06.2009 г. по гр.д. № 2415 /2008 г. на П.ски районен съд, ІІІ с-в, с което са отхвърлени искове на жалбоподателите срещу „М.” ООД по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от взривна дейност за посочен период от време, възложена от ответника и извършена в нарушение на техническите правила в размер на 15,000 лева имуществени вреди за „Е. 99” ЕООД и 2,400 лева имуществени вреди и 5,199 лева неимуществени вреди за Марио Ц. В..
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и излагат основания за това, както и за допускане на касационно обжалване, от които може да се изведе материалноправният въпрос : съставлява ли противоправно поведение извършването на разрешена от администрацията взривна дейност, от която са нанесени повреди на чуждо имущество и вреди на лица, различни от възложилия дейността. Твърдят, че въпросът е от значение за спора – предпоставка за уважаването на исковете по чл.49 ЗЗД, по които се е произнесъл въззивният съд и че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът „М.” ООД оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване – налице е многобройна практика по отделни казуси, както и тълкувателна практика – ППВС № 7 / 1958 г., с която въпросът е изяснен; оспорва и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД, за които въззивният съд се е позовал на приетото с ППВС № 7 /1958 г.. Съдът е приел, че : причинени са вреди (повреди по сграда и гараж) в резултат на извършваната взривна и изкопна дейност на лицето, на което ответникът е възложил тези работи, но не са събрани доказателства за виновно поведение от страна на изпълнителя на възложената работа – че е действал противоправно и неправомерно, тъй като дадените от Община П. предписания са спазени и предписаните технически изисквания за извършването на дейността са точно и прецизно изпълнявани, взривните дейности са извършвани само след предупреждение и след даване на разрешение от полицията, кметството и Инспекцията по труда, поради което не може да се приеме, че натовареното да извърши взривните и изкопни работи лице, е действало неправомерно, ето защо и доколкото не е налице единият от елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД, не би могла да бъде ангажирана отговорността на възложилия работите – ответникът по делото.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е основал решението си на изведения материалноправен въпрос, че този въпрос в сочения аспект по приложението на отговорността по чл.49 и чл.45 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателите следва да представят доказателства за заплатена на ВКС държавна такса – „Е. 99” ЕООД в размер на 300 лева, а Марио Ц. В. – в размер на 151.98 лева (48 лева по единия иск и 103.98 лева по дпугия).
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационното обжалване въззивно решение от 11.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 2438 /2009 г. на П.ския окръжен съд, г. к., V. с-в..
Указва на „Е. 99” ЕООД в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 300 лева за касационното производство.
Указва на Марио Ц. В. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 151.98 лева за касационното производство.
При неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати, а производството по тях ще бъде прекратено.
След изтичане на определения едноседмичен срок делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top