О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
С. 24.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 940 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. И. Д. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат З. против въззивно решение № 496 от 18.11.2010г. по в.гр.д.№ 730 по описа за 2010г. Добрички окръжен съд,с което е потвърдено решение № 71 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 21/10г.на РС Генерал Тошево,като е отхвърлен като неоснователен иска на К. И. Д. против [фирма] [населено място],представлявано от управителя С. и против И. Д. и Е. Д. за признаване на установено,че имуществото – предмет на изп.д.№ 20067370400179 по описа на ЧСИ Т. не принадлежи на длъжниците по това дело И. Д. и Е. Д..
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба не се сочи нито една хипотеза от нормата на чл.280 ал.1 и не се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Изложените доводи са във връзка с твърдение за наличие на основание за отвод поради ”конфликт на интереси”, за допуснати „съществени процесуални и материално правни нарушения на закона”, „неправилно установена фактическа обстановка”и неправилни правни изводи относно начина на образуване на изпълнителното дело и за значението на вписаните възбрани.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивният съд е посочил, че образуваното въз основа на издадени в изпълнение на решение по гр.д.№ 17/03г.изпълнителни листи-изп.д.№ 20067370400179 е висящо, а недвижимият имот- върху който е насочено изпълнението – в хода на изпълнителното производство/с н.а.№76 от 21.11.07г./ е бил продаден от двамата длъжници на техния син/настоящ касатор/ при положение,че върху имота преди продажбата са били вписани две възбрани/под №37 от 16.10.2003г./ по висящия иск по гр.д.№ 17/03г.и под № 34 от 29.11.2002г.по гр.д.№ 375/02г.на Б. за обезпечаване на бъдещ иск по чл.79 от ЗС на взискателя [фирма] [населено място]/.Съдът е посочил,че тъй като разпоредителната сделка е сключена след вписването на възбрана върху целия имот и срещу двамата собственици –длъжници,същата е произвела предвидено в чл.452 ал.2 от ГПК действие.На това основание разпорежда-нето е недействително по отношение на взискателя [фирма] [населено място] и съответно е неоснователно искането на К. И. Д., направено на основание чл.440 от ГПК за признаване на установено,че имуществото – предмет на изп.д.№ 20067370400179 по описа на ЧСИ Т. не принадлежи на длъжниците по него.
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с който да е възможно да се извърши преценка дали е налице някое от специалните основания по чл.280 ал.1 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.Тъй като в касационната жалба за изложени само доводи за неправилност на постановения въззивен акт –не е възможно да бъде изведен въпрос,а и това-съгласно разясненията направени в цитираното Тълкувателно решение би било в ущърб на противната страна.В настоящата фаза не е допустимо да бъдат разглеждани и не е възможно съдът да се произнася по наведените доводи за „съществени процесуални и материално правни нарушения на закона”, „неправилно установена фактическа обстановка”и неправилни правни изводи,поради което и съдът не ги обсъжда.Относно твърдението за наличие на основание за отвод поради ”конфликт на интереси”- следва да се посочи,че съгласно нормата на чл.23 от ГПК – преценката за подобно основание принадлежи единствено на съдебния състав,който при направено искане – се произнася с нарочен акт. Н.-насянето по искане за отвод не опорочава съдебното решение,защото е обстоятелство неотносимо към правилността му/решение №120 от 13.04.11 по гр.д.№1333/10г. на ІІІг.о.на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 496 от 18.11.2010г. по в.гр.д.№ 730 по описа за 2010г. Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.