О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1276
София, 10.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4138/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. Й. О.-М. срещу решение от 05.03.2014 г. по гр.д.№9011/2013 г. на Софийски градски съд,гражданско отделение, ІV-а състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-ЕАД и третото лице-помагач „Т. с.”-Е. не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил в обжалваната част решение № 117-72/11.04.2013 г. по гр.д.№ 4389/2012 г. на Софийски районен съд, 117 състав, с което е признато за установено задължението на касаторката за сумите: 5 130,60 лв. главница, потребена топлинна енергия за периода м.01.2008 г.- м.04.2011 г.,ведно със законната лихва от 30.12.2011 г. до изплащането й; 946,47 лв. лихва върху главницата до 16.12.2011 г. и са присъдени разноски.Предмет на спора е предявен от ищеца иск с правно основание чл. 415 ал.1 ГПК за установяване задължението на касатора за консумирана топлинна енергия в посочения период и лихви.При изслушване в първоинстанционното производство на вещото лице, изготвило първата съдебно-техническа експертиза, два от зададените от касатора въпроси не са допуснати.Уважено е искането му за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, на която са поставени различни задачи. Това заключение е прието от съда и е оспорено от касатора, който не е направил доказателствено искане във връзка с оспорването.Във въззивната си жалба той е поискал отново да бъде разпитано вещото лице изготвило първата съдебно-техническа експертиза, за да отговори на недопуснатите въпроси.Това искане не е уважено от въззивния съд, който е приел, че те са неотносими , а освен това и преклудирани,тъй като не е поискано включването им в задачите на назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза. Касаторът е направил искане да бъде назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, което не е уважено с оглед липсата на предпоставките по чл. 266 ал.3 ГПК. За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е възприел фактическите и правни констатации направени в първоинстанционното решение и е препратил към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата е посочил, че при изготвяне на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи вещите лица проверяват едновременно изходяща документация и от топлоснабдителното и от дялово-разпределителното дружества. В техническата експертиза са установени прогнозните стойности за ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба.Прието е ,че дяловото разпределение и отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция след приспадане на технологичните разходи е разпределено между потребителите в съответствие с приложимата нормативна уредба.Технологичните разходи са коригирани съобразно методиката за дялово разпределение.В съдебно счетоводната експертиза са изчислени дължимите суми като са съобразени изравнителните сметки на дяловия разпределител. На това се дължи противоречието в данните в двете експертизи и определянето на крайните дължими суми.
В първото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не конкретизира основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Счита,че съществен процесуалноправен въпрос, решен с мотивите е следният:
-прието е,че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция,след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.
По-нататък в изложението формулира въпросите:
-методиката за дялово разпределение,приложение към чл.61 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването ,преценява ли се от съда за спазване при спор за това, наред с другите условия за доставка на топлинна енергия, предвидени в нормативните актове и приложими към предмета на спора, или методиката е изложение на чисто технически правила, приложени към нормативен акт,чиято проверка за правилно спазване в спор за това може да се прави само със заключение на вещо лице,чиято констатация съдът може да вземе като заместител на негови собствени преценки за спазване на методиката,защото такива от него не се очакват в една чисто техническа област;
-преценката на вещо лице назначено по спор на топлопреносното предприятие и клиент,за да даде заключение по спазването на методиката за дялово разпределение,че дяловото разпределение е в съответствие с методиката,произнасяне по съществото на правния спор от вещото лице ли е или е чисто техническа преценка на специалист относно правилното прилагане на чисто методологични технически правила и процедури.
Следва да се посочи,че първият наречен от касатора въпрос , по своя характер е констатация , съдържаща се в съдебно-техническата експертиза и възпроизведена от въззивния съд.Следващите два въпроса не са релевантни, тъй като по тях няма формирани изводи във въззивното решение.Освен това във връзка с тези въпроси касаторът не е обосновал допълнително основание.
Във второто изложение касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Поставя следния процесуалноправен въпрос:
-когато първоинстанционният съд не допусне въпрос на ответника към вещото лице, което дава заключение относно размера на претенциите по задачи, формулирани от ответника, чийто въпрос е относим и допустим,това недопускане процесуално нарушение ли е .
Твърди,че въззивният съд е отхвърлил негово доказателствено искане,пропуснал е служебно да назначи експертиза по предмета на недопуснатите от първоинстанционния съд въпроси,не се е произнесъл в мотивите си по този фактически въпрос.
Следва да се посочи,че съгласно чл.280 ал.1 ГПК предмет на касационно обжалване са въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос и във връзка с тях касаторът трябва да обоснове общо основание за допускането му. Това не може да стане с формулиране на въпрос относно процесуалните действия на първоинстанционния съд. Оплакванията на касатора във връзка с процесуалните действия на въззивния съд са за нарушения по чл.281 т.3 ГПК, които не се разглеждат в настоящото производство.
Следващият въпрос е:
-правилата за определения на съда по раздел ІV глава 18 ГПК отнасят ли се и до отказа на съда да допусне въпроси на ответника към вещо лице; ако отказът е определение,то попада ли в обхвата на случаите на отхвърляне на искане на страна по чл. 254 ал.1 ГПК.
Касаторът е посочил,че въззивният съд е приел,че недопускането на въпросите от първата инстанция е направено в предвидената от закона форма. Този въпрос отново е във връзка с процесуалните действия на първоинстанционния съд и е обоснован с оплаквания към действията на въззивния съд.
По-нататък касаторът извежда въпроса:
-наличието на две технически експертизи,представени и приети в първата инстанция,които дават различно становище по въпроса дали искът е законосъобразно формиран по размер,от които едната е приета в първата инстанция без мотиви и това е било повдигано във въззивната жалба, налага ли втората инстанция да обясни в мотивите на своето решение дали приема,че няма противоречие или при наличното противоречие приема едната експертиза на определени фактически основания и съображения, основани на логиката.
Счита,че по въпроса за противоречието в експертизите е взето формално становище във въззивното решение, тъй като е изяснявано противоречие между съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, а не между двете технически експертизи.
Във връзка с този въпрос се позовава на решения,постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, по гр.д.№1649/2010,ІV г.о., гр.д.№130/2011 г.,І г.о., гр.д.№408/2010 г.,І г.о.,като посочва,че те са за нарушаване принципа на правилното формиране на вътрешното убеждение на съда.
Така формулиран въпросът е обусловен от становището на касатора за неправилност на въззивното решение във връзка с обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК обуславящият правен въпрос не трябва да е свързан с правилността на решението,с обсъждането на доказателствата по делото и с възприемането на фактическата обстановка. К. съд не може да го изведе въз основа на оплакванията и твърденията на страната, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Изложените доводи са за допуснати процесуални нарушения,които както вече беше казано не са предмет на настоящото производство.
Във връзка с поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът извежда следните въпроси:
-въпросът към вещо лице в открито съдебно заседание,в което се представя заключението му,вид доказателствено искане ли е ,към което се прилагат общите правила за допускане на доказателства по чл. 159 ал.1 ГПК;
-произнасянето по недопускане на въпрос към вещо лице във формата на определение ли е и важат ли за него изискванията на чл. 254 ал.1 ГПК.
Въпросите, доколкото се отнасят до процесуалните действия на първоинстанционния съд не могат да бъдат преценени като общо основание за допускане на касационно обжалване.
-произнасянето на въззивния съд по фактически въпрос, който не е повдиган във въззивната жалба и пропускът да се произнесе по фактически въпрос,който е повдигнат във въззивната жалба нарушава ли принципа на чл. 269 ГПК относно компетентността на въззивния съд по отношение проверката на правилността на първоинстанционното решение.
Въпросът също следва да бъде отнесен към оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Освен това не са изложени аргументи в подкрепа на някоя от хипотезите ,в които се проявява поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд съдебната практика е консолидирана с приемането на ТР № 1/09.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2014 г. по гр.д.№9011/2013 г. на Софийски градски съд,гражданско отделение, ІV-а състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: