1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1278
ГР. С., 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.11.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №852/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Бинка К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна/ОС/ по гр.д. №2400/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е обезсилено като недопустимо първоинстанционното, с което е отхвърлен искът на касаторката срещу С. Д. по чл.124, ал.4 от ГПК, за установяване неавтентичността на 16 квитации за платена от ответницата цена по договора й с ищцата, действаща като [фирма], и производството по иска – прекратено поради липса на правен интерес от установяването.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК. Намира, че касационно обжалване следва да се допусне поради неправилност на въззивното решение, с което е прието, че няма пр. интерес от търсеното установяване. С вл. в сила решение по воденото между страните търг. дело №278/99 г., въз основа на оспорените сега квитанции съдът е намерил Ст. Д. за изправна страна по договора с Б. К., като ЕТ, и е уважил предявеният от нея срещу Б. К., като ЕТ иск за неустойка по договора. В тази връзка касаторката поставя като значим за спора и точното прилагане на закона въпросът: следва ли съдът при определяне на пр. интерес от иска да изследва всички обстоятелства за наличие на престъпно обстоятелство, отчитайки и приетото в решението по приключилото търг.дело; покрити ли са със С. на влязлото в сила решение по последното приетите там за доказани факти или същите следва да бъдат анализирани по заведения иск по чл.124, ал.5 от ГПК.
Искът е по чл.124, ал.4 от ГПК, според уточнението на исковата молба на л.60 от делото и доклада на първоинстанционния съд . Приет е за недопустим поради липса на спор и респ. – на правен интерес от установяване, че издадените от касиер на ЕТ – Е. 16 квитанции от 1997 г. за платените от Ст. Д. суми за строителство на жилище по договора с ЕТ, не са подписани от ищцата К.. В. съд е посочил още, че извън предмета на иска по чл.124, ал.4 от ГПК е въпросът дали тези документи установяват плащане от страна на ответницата и изправността й по договора за строителство с ищцата, като ЕТ, с оглед на чл.301 от ТЗ / последната е узнала за квитанциите най- късно при представянето им по т.д. №278/99 г. през 1999-2000 г., но не се е противопоставила веднага след узнаването/.
Или поставените въпроси не са от предмета на спора – той е за установяване неистинност – неавтентичност на частни документи /квитанции/, а не на престъпно обстоятелство, за което е възразила и ответницата по жалба. Спорът по т.д. №278/99 г. е решен с влязло в сила решение и фактите, от които произтича спорното право са установени със С. между страните. Търсеното сега с иска по чл.124, ал.4 от ГПК установяване цели отмяна на това решение на осн. чл.303 от ГПК, но е недопустимо поради липса на спор по твърдението на ищцата, че не е подписала квитанциите, които и формално не изхождат от нея, а са издадени от касиер на ЕТ.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2400/10 г. от 13.10.10 г.
Осъжда Бинка З. К. да заплати на С. Г. Д. 190 / сто и деветдесет/ лв., разноски за това производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: