О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1279
гр. София, 18.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4449 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Апелативна прокуратура – [населено място] срещу решение № 339 от 14.02.2012 г. по гр. дело № 2588/2011 г. на Софийски апелативен съд, втори състав.
Ответникът М. Д. Д. не взел становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд, втори състав след отмяна на решението от 16.02.2011 г. по гр. дело № 4287/2006 г. на Софийски градски съд е постановил друго, с което е уважил частично предявените искове от М. Д. Д. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди, както следва: поради повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 325 НК, приключило с влязла в сила на 18.12.2002 г. по в.н.о.х. дело № 831/2002 г. на Софийски градски съд оправдателна присъда сума в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2002 г. до 02.03.2004 г.; поради повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, приключило с влязла в сила на 02.03.2004 г. по в.н.о.х. дело № 2548/2003 г. на Софийски градски съд оправдателна присъда сума в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2004 г. до изпълнение на задължението; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на М. Д. Д. сумата 38 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления от общ характер – чл. 325 НК и чл. 144, ал. 3 НК. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата по 1000 лв. във връзка със всяко едно от обвиненията, по които са постановени оправдателни присъди.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди: „В случая процесуалноправния въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. По – нататък се твърди, че „обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Въпросът, определен, като „процесуалноправен” не съдържа конкретните обстоятелства относно „определянето на неимуществените вреди”, по които въззивният съд е приел правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът е задължен да ги посочи чрез мотивирано изложение на касационните основания съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Твърденията, че обжалваното решение противоречи на тълкувателни решения на ОСГК са доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, засягащи друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. С излагането им не се релевират основания за допускане на касационно обжалване. Липсата на общи и допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол.
В приложението е посочено, че „материалноправния въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ”. Както се вижда от дадения цитат, подобно на формулировката по предходния въпрос не се посочват обстоятелствата, по които са формирани правни разрешения от въззивния съд, както и самите правни разрешения, а тематично въпроса се свързва с прилагането на чл. 52 ЗЗД, което го квалифицира, като общо тематичен и несъобразен с мотивите на въззивния съд. Съгласно разясненията в цитираното по- горе тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правният въпрос е свързан с конкретни правни разрешения, които касаторът е задължен да посочи, като обоснове и противоречивото произнасяне на въззивния съд в отклонение от задължителната или казуална практика. В случая не е посочено и аргументирано и допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като твърдението, че „при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията са определят при големи различия” не съставлява обосноваване на противоречие между разрешенията на въззивния съд и приложената практика. Не е обоснована и нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339 от 14.02.2012 г. по гр. дело № 2588/2011 г. на Софийски апелативен съд, втори състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: