О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 12.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 40/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от “У” А. – град С. против определение №381/12.11.2008 г. по гр.д. №1298/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С разпореждане от 07.5.2008 г. по гр.д. №11921/2008 г. Софийският районен съд, ГК, 31 състав, е отказал издаване на молба за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист по молба от “У” А. – София, против М. М. А.
С определение №125/03.6.2008 г. по ч.гр.д. №574/2008 г., по частна жалба от молителя “У” А. – София, Софийският градски съд, а.о., ІІІ-Ж състав, е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането на районния съд.
С определение №381/12.11.2008 г. по ч.гр.д. №1298/2008 г., по частна жалба от молителя “У” А. – София, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото.
Съдът е приел, че разпоредбата на чл.274, ал.3, т.т.1 и 2 ГПК има предвид актове, постановявани в хода на исковото производство, а обжалваното определение не е от тази категория. Освен това е прието, че с разпореждането за отказ се прегражда възможността заявителят да получи искания акт – заповед за незабавно изпълнение, но за него съществува процесуална възможност за защита, като предяви иск за съществуването на вземането си по реда на чл.422 ГПК. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че определението не дава разрешение по същество на претендираното право, но е налице позоваване на т.6 от ТР №1/17.7.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Срещу определението на Върховния касационен съд, ІV г.о., е подадена частна жалба от молителя “У” А. – София, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Частният жалбоподател в настоящото производство акцентира в жалбата си на новосъздадената разпоредба на чл.274, ал.3, т.2, хипотеза първа ГПК и застъпва становище, че подадената касационна частна жалба попада в обхвата именно на визираната норма. Моли се за отмяна на обжалваното определение и се иска разглеждането на подадената частна касационна жалба срещу определението на СГС, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
Незаконосъобразно е прието, че обжалваното определение на Софийският градски съд е не попада в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като те имат предвид само исковото производство. Текстът на чл.274, ал.3, т.2, предложение първо ГПК очевидно има предвид случаи, които са различни от исковото производство. Изричното посочване във визираната правна норма на “определения, с които се дава разрешение по същество на други производства” в рамките на част втора от ГПК – “Общ исков процес” води до извод, че е допустимо касационното обжалване на определения, които са извън обсега на исковото производство.
Досежно приложението на ТР №1/2001 г. на ОСГК следва да се отбележи, че същото е прието при действието на друг процесуален закон, с коренно различна правна философия от тази на сега действуващия ГПК.
Неправилен е и изводът, че за молителя – частен жалбоподател в настоящото производство, съществува правната възможност по чл.422 ГПК. Приложението на посочената разпоредба е обусловено от наличието на възражение от страна на длъжника, а в случая такова не е налице.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на състав на ВКС, който да се произнесе по частната касационна жалба срещу определението на Софийския градски съд предвид предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горните съображения и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №381/12.11.2008 г. по ч.гр.д. №1298/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ВРЪЩА делото на състав на Върховния касационен съд за разглеждане на частната касационна жалба, вх. №17413/25.6.2008 г., подадена от “У” А. – София, против определение №125/03.6.2008 г. по ч.гр.д. №574/2008 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., ІІІ-Ж състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: