7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4625/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Производството е образувано е по касационна жалба, вх.№28912/08.10.2018 г., подадена от адвокат Т. Р. З. – процесуален представител на ищеца А. Г. Г. от [населено място] против въззивно решение №1524/11.9.2018 г. по гр.д.№1852/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд,г.о., с което е отменено решение №3318/16.7.2018 г. по гр.д.№6530/2018 г. по описа на Варненския районен съд, X. състав, и са отхвърлени предявените от А. Г. Г. от [населено място] против „МДЦ Суис Дентапрайм“ ЕООД – В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивният съд е приел, че исковете за неоснователни по следните съображения:
„По своята същност, основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ е от категорията на т.нар. „безвиновни основания“, фактическия състав на което включва липса на качества у работника/служителя, които са необходими за ефективното изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение. Необходимо е да тази липса да е трайна. Преценката дали работникът изпълнява ефективно трудовите си задължения е предоставена на работодателя. Но при спор относно законосъобразността на извършеното на това основание уволнение работодателят следва да докаже какви качества са необходими и следва да притежава работника, същите да са относими към изпълнението на трудовата функция и как е направена преценката за липсата на тези качества. Доказването на липсата на определени качества е посредством доказването на конкретни фактически обстоятелства, сочещи за неизпълнение на трудовите задължения, извършени от работника действия вр. изпълнение на работата му, т.е. начина на изпълнение на работата или постигнати от него резултати.
Неизпълнението или неефективното изпълнение на възложената работа могат да се дължат както на липсата на качества за изпълнение на работата – на обективната невъзможност да бъде изпълнявана ефективно, така и на виновно поведение на работника. Изследването на този въпрос обаче ще бъде предмет на спора само по довод на работника – когато в рамките на спор за законността на дисциплинарно уволнение, работникът оспорва наличието на виновно поведение или когато при спор за законност на уволнение по чл.328 ал.1 т.5 КТ работникът твърди, че е действал съзнателно – че пропуските в работата му са резултат на негово виновно поведение, а не на липса на качества за ефективно изпълнение на възложената му работа. При липса на довод за това, преценката на съда за законността на уволнение, извършено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ се свежда до проверка дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти. В този смисъл решение № 420/2013г. по гр.д. № 1014/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 267/2017г. по гр.д. № 818/2017г. на ВКС, ІV г.о.
В настоящия случай, твърдението на работодателя е, че въззиваемият не притежава необходимата концентрация и внимание, който извод е направен въз основа на констатирани неизпълнение, респ. неточно и некачествено изпълнение на трудови задължения, отразяващи се на цялостната работа на клиниката. От своя страна въззиваемият не е навел доводи за свое виновно поведение.
Заеманата от въззиваемия длъжност „лекар по дентална медицина“ безспорно изисква проява на задълбоченост, концентрация и внимание при изпълнение на трудовата функция. Това е и изрично записано в длъжностната му характеристика.
Съобразно установената организация на работа, разписана и във Вътрешните правила /л.10/ за всеки пациент се изготвя план на лечение, като лекарите са задължени да следват този план, да го контролират и да изпълняват последователно отделните стъпки на лечение, при промяна на плана да изготвят анекс и незабавно да се уведоми лекаря, изготвил плана. Въведени са и изисквания при заявка за изработване на конструкция да се попълва на лабораторна бележка, отразяваща коректно, кратко и точно съответното мнение и забележки на лекаря.
Приетите за доказани обстоятелства вр. лечението на посочените в заповедта за уволнение пациенти, забравянето да се яви в кабинета за назначена му по график манипулация, допуснати пропуски в подаваната към лабораторията информация, безспорно сочат на извод за неточно и неефективно изпълнение на трудовите задължения от страна на въззиваемия, както и че същите са проявление на недостатъчна съсредоточеност, задълбоченост и отговорност. Тези пропуски са допуснати в рамките на период от около една година, което пък сочи за трайност на това състояние. Първата докладна е от 28.03.2017г., следват от 09.05.2017г., 15.01.2018г., м.март 2018г. В показанията си св.Ди св.Д. сочат за системност, както и че многократно е говорено с въззиваемия, но няма промяна. Не се установява доказаните грешки в работата да са обусловени от обективни фактори /преумора в резултат на системно полаган извънреден труд, в нарушение на трудовото законодателство/. Няма и твърдения от страна на работодателя част от тях да се дължат на професионална некомпетентност.
Ето защо, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.328 ал.1 т.5 КТ, поради което и оспорваното уволнение е законосъобразно, а предявеният иск за неговата отмяна – неоснователен.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение №150/11.6.2015 г. по гр.д.№5166/2014 г. на ВКС, III г.о. – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси“:
1.Какви са обективните критерии за установяване на липсата на личностно качество, необходимо за осъществяване на дадена трудова функция ?, 2. Допустимо ли е прекратяване на трудовото правоотношение поради „липса на качества“ в случай, че работодателят не е разработил ясни и точни за атестация и/или няма ясни и точни критерии за постигане на определени трудови резултати ?, и 3. Какви са критериите, по които се определя, дали липсата на необходимите качества представлява трайно състояние ?
Твърди се също така, че обжалваното решение е очевидно неправилно – чл.280, ал.2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация „МДЦ Суис Дентапрайм“ ЕООД – В., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По въпроса за противоречие на въззивното решение с друго такова на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, съдът намира, че същото не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като такъв реално не е поставен. Посочването на цитираното решение може да бъде зачетено само в случай, че бъде поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По трите поставени въпроса с основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като същите не отговарят на разясненията дадени с т.4 от посоченото тълкувателно решение, а именно че „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.“
В изложението касационният жалбоподател не е изложил съображенията си в съответствие с цитираната точка и разясненията към нея от тълкувателното решение.
По въпроса за наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК, обжалваното решение също не следва до бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. В основанието по чл..280 ал.2 ГПК (ЗИДГПК – ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Само посочването на обстоятелството, че за нарушени правилата на формалната логика, без да се посочи в какво точно се изразява това, не дава основание на съда да приеме, че е налице основание за допускане на въззивното решение за касационно обжалване.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1524/11.9.2018 г. по гр.д.№1852/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд,г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: