О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 17.03.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 911 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от П. Д. С., срещу определение № 15/04.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 5460/2015 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допуостима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
П. Димитров С. е подал молба за издаване на съдебни удостоверения по гр.д. № 40865/2013 г. на СРС, която е оставена без уважение. Той е подал частна жалба против това определение, която вместо да бъде върната като недопустима от районния съд, е администрирана и образувана във ч.гр.д. № 10600/2015 г. на СГС. Въззивната инстанция с определение № 221766/2015 г. е оставила без разглеждане частната жалба. То е потвърдено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК от състав на Софийския апелативен съд с определение № 15/04.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 5460/2015 г.
В подадената частна касационна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд П. С. не излага никакви съображения по единствения въпрос, обусловил резултата в обжалваното от него определение – подлежи ли на самостоятелно обжалване определение на съд, постановено по искане за издаване на съдебно удостоверение.
В изложението по чл. 280 ГПК (заявление вх. № 2122/12.02.2016 г.), след изрични указания по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е обосновал допускане на касационно обжалване с това, че „съдилищата са се произнесли по материално и процесуалноправен спор, който е решен противоречиво от други съдилища, които отказват да издадат съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди с други такива, и каквито съдебни удостоверения са издавани от СРС и СГС, въз основа на които се е снабдявал с други такива“. Въпросът дали едни съдебни състави уважават искания по доказателствата на страната, а други не (за издаване на съдебни удостоверения) няма никакво отношение към тълкуването на чл. 274, ал. 1 ГПК – срещу кои определения на съда могат да се подават частни жалби. В случая Софийският апелативен съд, като е потвърдил определение на Софийския градски съд, е отказал да се произнесе по частната жалба на С. срещу отказа на СРС да му издаде съдебно удостоверение, като единственото съображение на съдилищата е, че частната жалба е недопустима.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 15/04.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 5460/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: