О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№128
гр.София, 20.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1281/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Т. Н.-Б. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 100877 от 08.10.2012 год. срещу въззивното решение № 3753 от 30.05.2012 год. по гр.дело № 5942/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав, с което е отменено решението от 08.11.2010 год. по гр.дело № 26357/2006 год. на Софийския районен съд, 68-ми състав и е допусната съдебна делба при квоти: * ид.ч. за касатора; по * ид.ч. за С. А. И., С. А. А., М. А. А. и по * ид.ч. за А. Д. А. и М. Д. Н., на следните, получени по наследство от Н. Б. Б. и реституция с решение № 915 от 10.01.2001 год. на Поземлена комисия-с.Л. недвижими имоти: а/ нива с площ * дка, имот пл.№ * в м.”М. ливада”; б/ нива с площ * дка, имот пл.№ * в м.”И.”; в/ нива с площ * дка, имот пл.№ * в м.”А.”; г/ нива с площ * дка, имот пл.№ * в м.”П.”; д/ нива с площ * дка, имот пл.№ * в м.”П. падина”; е/ нива с площ * дка, имот пл.№ * в м.”С.” и ж/ нива с площ * дка, имот пл.№ * в м.”Р. ливада”, всички по плана за земеразделяне в землището на [населено място].
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС и решение № 803 от 29.11.2004 год. по гр.дело № 382/2004 год. на ВКС, І г.о.; б/ неотчитане на събраните доказателства и тяхната относимост към спора; в/ новият текст на чл.91а З.. от 1992 год. не е съществувал при подаването на заявлението за възстановяване на земеделските земи; г/ многобройна разнопосочна практика на ВКС по предмета на процесния казус.
Ответниците по касация С. А. И., С. А. А., М. А. А., А. Д. А. и М. Д. Н. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на седемте земеделски имота, собствеността върху които е била възстановена на наследниците на Н. Б. Б./починал на 10.06.1960 год./ с решение № 915 от 10.01.2001 год. на ПК-с.Л., като е приел, че между съделителите е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като ответникът/сега касатор/ С. Т. Н.-Б. оспорва правото на собственост на общия наследодател, като твърди, че към момента на включването на земите в ТКЗС, техен собственик е бил Т. Н. Б.. Прието е, че делбеният съд няма правомощия да решава по същество възникналия в хода на съдебната делба спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, нито да задължава оспорващите съделители да предявят специалния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Според районния съд, наличието на спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ изключва материалната доказателствена сила на решението по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ на поземлената комисия за възстановяване на собствеността.
В. съд отменил решението и допуснал делба на седемте ниви, като приел, че ответникът/сега касатор/ няма процесуалното право да оспорва в делбения процес решението на поземлената комисия, издадено въз основа на подадено от самия него за заявление за възстановяване на собствеността на името на Н. Б. Б., а може да релевира възражението си в отделно производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, вън от делбеното дело. Прието е, че наследниците на В. Н. Б.-починала на 25.01.1969 год.-едно от двете деца/другото е Т. Н. Б.-починал на 28.11.1979 год./ на Н. Б. Б., участват в съсобствеността, макар прекият им наследодател В. Б. да се е отказала от наследството на общия наследодател, предвид действието на чл.91а З..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо и второ ГПК. По тяхната основателност обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, каквато в случая не е налице. Най-напред, липсва формулиран процесуален или материалноправен въпрос, който да се нуждае от отговор по реда на чл.290 ГПК чрез тълкуване от касационната инстанция с оглед необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или за нейното осъвременяване поради непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. Позоваването на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС не е достатъчно, без да е посочено в какво се състои твърдяното противоречие, съдържащо се във въззивното решение.
На следващо място, жалбоподателят не е представил соченото от него с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 803 от 29.11.2004 год. по гр.дело № 382/2004 год. на ВКС, І г.о., което е бил длъжен да стори. Ето защо, след като не се сочи и в какъв смисъл е споменатото решение, същото не би могло да се преценява в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В. съд е приел, че в делбеното производство не може да се разрешава спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Съотношението между иска за делба и иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ многократно е изяснявано в практиката на Върховния касационен съд, като е прието, че съединяването им е недопустимо – преди всичко двата иска подлежат на разглеждане по различен процесуален ред, а и преди да е приключила специалната административна процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на общата на наследниците собственост, няма да е налице подлежаща на прекратяване чрез съдебна делба съсобственост.
Твърдението, че новият текст на чл.91а З.. от 1992 год. не е съществувал към момента на подаване на заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, също не е относимо пряко към делбеното производство, а касае спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който се разрешава в отделен исков процес.
В обобщение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 600 лева съобразно договора за правна защита и съдействие от 24.01.2013 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3753 от 30.05.2012 год. по гр.дело № 5942/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав, по жалба вх.№ 100877 от 08.10.2012 год. на С. Т. Н.-Б..
Осъжда С. Т. Н.-Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], С., [улица] да заплати на С. А. И., [населено място] поле, общ.Е. П., С. А. А. от [населено място], [улица], ет.*, М. А. А. от [населено място], [улица], А. Д. А. от [населено място], [улица] М. Д. Н. от [населено място], ж.к.”О. купел ІІ”, [жилищен адрес] сумата 600/шестстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/