4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
С., 25.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 657/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 40 от 30.03.2010 г. по в. гр. д. № 70/2010 г. на Т. окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от П. районен съд решение № 212 от 19.12.2009 г. по гр. д. № 222/2009 г., са отхвърлени предявените от [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] искове: искове по чл. 327, ал. 1 и чл. 367 ТЗ за заплащане на сумата 5 169.13 лв., представляваща цена на доставени строителни материали и превоз на същите по фактури №№ 118/21.03.2006 г., 119/24.03.2006 г. и 124/20.04.2006 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 171.78 лв. – лихва за забава върху първата сума.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано, предвид несъобразяването му със събраните по делото доказателства. Конкретни съображения в подкрепа на тези оплаквания не са развити.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че обжалваното решение съдържа произнасяне по значим за делото материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът за неправилното възприемане на фактическата обстановка и обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с това, налице ли са предпоставките за приложимостта на презумпцията по чл. 301 ТЗ.
Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания по делото писмен отговор от 01.07.2010 г. са изложени само доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] искове по чл. 327, ал. 1 и чл. 367 и сл. ТЗ, а съответно и обусловения от тях иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е счел за безспорно установено по делото, че между страните са съществували търговски отношения по договор за продажба на строителни материали и по-конкретно – че по двустранно подписаните три процесни фактури ищецът е доставил и превозил на ответното дружество строителни материали на обща стойност 5 169.13. лв., като фактическата реализация на доставката и превоза е извършена от лицето И. И.. Въз основа на показанията на същото лице, разпитано като свидетел по делото, както и на обясненията на двамата съдружници и управители на ищцовото дружество и предвид липсата на сключен писмен договор по чл. 26, ал. 1 и чл. 32, ал. 2 ТЗ, решаващият състав е приел, че при осъществяването на процесната доставка посоченото лице не е действало като търговски пълномощник или като търговски представител на [фирма], а е извършил действия от името на това дружество като лице без представителна власт. С оглед, обаче, обстоятелството, че ищецът не се е противопоставил на извършените от негово име действия веднага след узнаването им – нито на действията по сключване на договора за доставка и превоз, нито по изпълнението му, въззивният съд е преценил, че в случая са налице предпоставките за приложимост на презумпцията по чл. 301 ТЗ, т. е. че е налице потвърждаване на посочените действия. Като момент на узнаването е прието получаването на издадените данъчни фактури и надлежното им отразяване в счетоводството но [фирма] през м. март и м. април 2006 г., когато съдружникът Н. е бил уведомен и за извършеното плащане по сделката.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка затова, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В същото е направено изрично разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е подчертано, че упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
Поставеният от касатора въпрос не отговаря на посочените изисквания. Развитите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК подробни съображения във връзка с извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства и направените от него правни изводи относно приложимостта на презумпцията по чл. 301 ТЗ представляват по своята същност оплаквания за неправилност на обжалвания акт и като такива са относими към основанията за касационния контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, а не към основанията за допускането му по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, настоящият състав намира, че по отношение на заявения материалноправен въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което, съобразно цитираната задължителна съдебна практика, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и не е необходимо да се обсъжда наличието на допълнителните изисквания на конкретно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ е налице и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. постановена по новия процесуален ред /чл. 290 ГПК/ и имаща задължителен характер, поради което дори и да се приеме за значим, поставеният от касатора въпрос не би могъл да бъде преценен като допринасящ за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, разяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 2010 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 40 от 30.03.2010 г. по в. гр. д. № 70/2010 г. на Т. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: