7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 14.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 855/2012 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. С. А. чрез пълномощника й адв. Б. Р. от САК и Н. С. С. и Н. Т. С. чрез пълномощника им адв.В. Б. срещу решение от 18.4.2012 г, постановено по гр.дело № 436/2010 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав, с което е оставено в сила решение от 12.8.2009 г по гр.дело № 19802/2007 г на СРС, 55 състав в частта, относно квотите, при които е допусната делбата.С първоинстанционното решение Софийски районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент №…. в [населено място], [улица],[жк], бл…., вх…., ет…., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61,30 кв.м, при граници : С. П. Р., Г. М. Р., Д. П. Р., Д. К. Д., стълбище, двор и [улица], заедно с избено помещение № …, с площ от 3, 65 кв.м, при граници : С. П. Р., Е. Ц. А., П., коридор и двор, заедно с 1, 843 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, между следните съделители и делбени квоти : 8/24 ид.части за А. С. А., 8/24 ид.части за Н. С. С. и Н. Т. С. при условията на съпружеска имуществена общност, 2/24 ид.части за Н. С. на собствено основание, по 2/24 ид.части за Т. А. Б. и З. А. Ш. и по 1/24 ид.част за С. Г. Е. и Р. Г. Е..
В касационната жалба на А. С. А. се подържа, че решението на въззивния съд в частта, с която делба е допусната с участието на съделителите Т. Б. и З. Ш.-наследници на А. С. Г. е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.
В касационната жалба на Н. С. С. и Н. Т. С. се подържа, че въззивното решение в частта, с която е допусната делба с участието на съделителите С. Г. Е. и Р. Г. Е. е незаконосъобразно и предпоставя нищожност на делбата, тъй като в нея участват лица, които нямат право на дял в съсобственото имущество.Молят решението на СГС да бъде отменено в тази част, като искът за делба бъде отхвърлен по отношение на посочените две съделителки и по този начин бъде увеличен дела на съделителката Н. С. с още 2/24 ид.части.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационната жалба на жалбоподателите С. се сочи, че по отношение допустимостта на делбата и легитимираните да участват в нея лица, въззивното решение противоречи на ППВС № 7/73 г, на решение № 430 от 19.6.2009 г на ВКС, Второ отделение, на решение № 228 от 15.5.12 г по гр.дело № 1026/11 г на ВКС, Първо ГО и решение № 490 от 15.12.2011 г, по гр.дело № 24 /11 г, последните две постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор №…., н.д № …/… г на ….. г Т. С. Л. и С. Г. Л. са закупили по време на брака си апартамент №…. в [населено място], [улица],[жк], бл…., вх…., ет…., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61,30 кв.м, при граници : С. П. Р., Г. М. Р., Д. П. Р., Д. К. Д., стълбище, двор и [улица], заедно с избено помещение № …, с площ от 3, 65 кв.м, при граници : С. П. Р., Е. Ц. А., П., коридор и двор, заедно с 1, 843 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
На 27 март 1987 г Т. Л. и С. Л. са прехвърлили на дъщерята на втория от тях-Н. С. С. по време на брака й с Н. Т. С. 1/2 ид.част от процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане.
С. Л. е починал на 20.10.1991 г и е оставил за наследници по закон : съпругата Т. С. Л., сина си Г. С. Г. и дъщеря си Н. С. С..
Със саморъчно завещание С. Л. е завещал на дъщеря си Н. С. собствената си ? ид.част от имота.
Г. С. Л. е починал на 15.1.2009 г и е оставил за наследници дъщерите си С. Г. Е. и Р. Г. Е..
През 1995 г Т. Л. е завела срещу Н. и Н. С. иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнение.В хода на първоинстанционното производство на 29.4.1995 г Т. Л. е починала и на нейно място при условията на чл.120 ал.1 от ГПК /отм/ са конституирани наследниците й А. С. А.-сестра и А. С. Г.-брат, който с молба вх.№ …. от …… г е направил отказ от иска.
С решение № 491 от 27.7.2006 г по гр.дело № 883/2005 г ВКС, Второ гражданско отделение е оставил в сила решение на СГС, ГК, от 12.5.2005 г по гр.дело № 2698/2004 г, с което е оставено в сила решение от 5.12.2003 г по гр.дело № 4676/1996 г на СРС, ГК, 32 състав.С първоинстанционното решение е уважен искът на А. С. А. срещу Н. и Н. С. като на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД договорът за издръжка и гледане е развален за 1/3 ид.част от прехвърлената 1/2 ид.част от имота.
А. С. Г. е починал на 29.4.1995 г и е оставил за наследници дъщерите си Т. А. Б. и З. А. Ш..
Със саморъчно завещание от 5.4.1993 г Т. Л. се е разпоредила в полза на сестра си А. А. с цялото си движимо и недвижимо имущество.
За да постанови обжалвания резултат въззивния съд е приел от правна страна, че представеното от А. А. с исковата молба саморъчно завещание, оспорено от ответницата З. Ш. в първото съдебно заседание, досежно неговата автентичност е неистински документ, тъй като облагодетелстваната от него страна, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства в полза на истинността му.Поради това съдът е изключил завещанието от доказателствения материал. Действително завещатерният акт е представен при разглеждане на делото за разваляне на алеаторния договор, но в това производство е преценено само с оглед наследствените права на А. А. досежно ? ид.част от имота, която е била предмет на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД.Затова приетото по този иск обвързва съда, но само за прехвърлената част, а не и за останалата половина от имота.Съгласно диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иска по чл.87 ал.3 А. А. е собственик на 1/3 ид.част от прехвърлената 1/2 ид.част.Останалите 2/3 ид.части от прехвърлената ? са останали собственост на съпрузите С. при условията на СИО.Приел е също, че наследствената ? ид.част, съответстваща на завещаната от Л. ? ид.част преминава по силата на завещателното разпореждане в полза на Н. С..С това се изчерпват правата на завещателя С. Л., притежавани от него към момента на откриване на наследството му.Поради това никакви права от неговия дял не получават Т. Л. и Г. Л., респ.наследниците на последния С. Е. и Р. Е., а искът по отношение на тях е неоснователен.Приел е, че останалата ? от имота се разпределя по равно между законните наследници на Т. Л., като А. А. получава ? / или 1/8 ид.част/, а другата 1/8 ид.част получават низходящите на А. Г.- Т. Б. и З. Ш. в равни дялове.При това положение въззивният съд е стигнал до извода, че ищцата А. А. притежава дял в съсобствеността в размер на 7/24 ид. части, което е по-малко от приетите от първоинстанционния съд 8/24 ид.части или 1/3, но с оглед разпоредбата на чл.208 ал.2 от ГПК /отм/, съгласно която не може да се влошава положението на обжалващия и предвид липсата на жалба от насрещната страна е приел, че решението следва да бъде оставено в сила.
По касационната жалба на Н. С. и Н. Т. С..
Жалбата е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане.Първоинстанционното решение в частта, с която делбата е допусната при участието на съделителите С. Г. Е. и Р. Г. Е. не е обжалвано от С., които единствено имат правен интерес от обжалването му.Поради това решението е влязло в сила, а подадената от тях касационна жалба подлежи на връщане.Неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че делбата с участието на лица-несобственици прави делбата нищожна. Според чл. 75, ал. 2 ЗНасл. делбата е нищожна, когато е извършена без участие на някои от съделителите.Когато обаче при участие на всички съсобственици, в делбата вземе участие и несъсобственик на вещта, решението по допускане на делбата, а също и последващите решения са постановени в нарушение на закона.По принцин нарушението на закона може да бъде изведено в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК като въпрос, обуславящ изхода на спора.В случая обаче решението в частта, с която делба е допусната при участието на съделителите Е. и Е. е влязло в сила като необжалвано.Поради това подадената касационна жалба срещу решението в тази част е недопустима, като не следва да бъде обсъждано противоречието на въззивното решение с посочената от касаторите практика на ВКС.
По касационната жалба на А. А..Подържа се, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, а именно : по въпроса „дали силата на присъдено нещо относно обема на правата от имота, притежавани от А. А. на съдебното решение, с което искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД е уважен, се разпростира върху правоприемниците на нейния брат А. Г., който е извършил отказ от иска за разлаляне на алеаторния договор, тъй като е зачел завещанието в полза на сестра си” е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 121 от 11.4.2011г на ВКС по гр.дело № 1400/2009 г на ГК, Първо ГО, решение № 724 от 12.9.2011 г по гр.дело № 1261/2009 г на ВКС, Първо ГО, решение № 871 от 22.2.2011 г на ВКС по гр.дело № 1285/2010 г на Първо ГО.Подържа се, че по въпроса в кой момент се преклудира правото на страната да оспори представен от другата страна частен документ не е налице съдебна практика-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По първия въпрос.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, а представената съдебна практика е неотносима към предмета на спора.Фактическата обстановка при която са постановени цитираните 2 решения по чл.290 ГПК е съвършено различна.С решение № 121 от 11.4.2011 г по гр.дело № 1400/2009 г, ВКС, се е произнесъл относно въпроса за разпростиране на силата на присъдено нещо и спрямо правоприемниците на страните, ако исковата молба не е била вписана и правоприемниците са придобили собствеността преди вписване на решението по другото дело.С решение № 724 от 12.9.2011 г по гр.дело № 1261/2009 г на Първо ГО, ВКС се е произнесъл по материалноправния въпрос относно релевантните условия за прекъсване и спиране на давността и процесуално процесуалноправния въпрос относно правния интерес при установителен иск.Решение № 871 от 22.2.2011 г по гр.дело № 1258/2010 г на Първо ГО е постановено в производство по чл.303 и сл. от ГПК и не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, отделно от това касае различна фактическа обстановка, а именно неоснователност на молбата за отмяна, поради наличието на нововъзникнали факти, които не са били обхванати от силата на присъдено нещо, но са били отчетени от решаващия съд.
В разглеждания случай силата на присъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД обхваща единствено обема от права на касаторката, като правоприемник на починалата в хода на процеса Т. Л..Предмет на алеаторния договор е била 1/2 ид.част от имота, а правата на Т. Л., респ. на А. А. възлизат на 1/3 от прехвърлената ? ид.част.По отношение на правата на А. А. като наследник на Т. Л. от непрехвърлената ид.част от имота не е налице влязло в сила съдебно решение.Следователно не е налице сила на присъдено нещо на решението, която да важи по отношение на правоприемниците на другия наследник на Т. Л.-А. Г..В делбения процес наследниците му са могли да противопоставят всички относими възражения и оспорвания, в това число на автентичността на саморъчното завещание в полза на А. А., което те са сторили.Тъй като ползващата се от оспорения частен документ страна не е ангажирала доказателства за автентичността му, същият законосъобразно е изключен от доказателствения материал.
По втория въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК /отм/ заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.Нормата на чл.154 ал.1 от ГПК /отм/ не е нова, неясна или нуждаеща се от тълкуване, поради което не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В. от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената на 10.6.2012 г касационна жалба вх.№ 62524/11.6.2012 на Н. С. С. и Н. Т. С., чрез пълномощника им адв.В. Б. срещу решение от 18.4.2012 г, постановено по гр.дело № 436/2010 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.4.2012 г, постановено по гр.дело № 436/2010 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав по подадената от А. С. А. чрез пълномощника й адв. Б. Р. от САК касационна жалба.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на ответниците С. подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване по жалбата на касаторът А. А. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.