О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София 03.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.11.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 492/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
РПК “С” от гр. Т. е подала касационна жалба против решение № 99/22.05.2008 год., постановено по гр. д. № 196/2007 год. на Ловешкия окръжен съд, в частта с която исковете й против Б. Х. Ч. , Е. с фирма “Б” от гр. Т., за сумата 5 630,77 лв., представляваща незаплатена наемна цена, и за сумата 397,21 лв., представляваща мораторна лихва, се отхвърлят, като погасени чрез прихващане.
В жалбата ес поддържат оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1 и 3 от ГПК, и искане за отменяване на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което исковете се уважат изцяло, ведно с присъждане на съдебни разноски.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на соченото основание по т. 1 се представят копия от решение № 834/29.11.99 год. по гр. д. № 201/98 год. на ВКС, І гр. о. и решение № 876/10.05.2001 год. по гр. д. № 2082/2000 год. на І гр. о. на ВКС.
Ответникът по касация Б. Х. Ч. , Е. с фирма “Б” от гр. Т., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС ІІ т. о. намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивно решение № 99/22.05.2008 год. по гр. д. № 196/2007 год. на Ловешкия окръжен съд не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
По делото въззивният съд се е произнесъл за втори път – след отмяна с решение № 448/28.06.2007 год. по гр. д. № 211/2007 год. на решението по гр. д. № 217/06 год. на ОС гр. Л., ВКС е върнал делото за ново разглеждане с даване на указания за събиране на доказателства, кому се дължи целевата субсидия за покриване на транспортни разходи за доставка на хляб и основни хранителни стоки в малките селища, във връзка с направено от ответника възражение за прихващане със суми по тези субсидии. При новото разглеждане ЛОС е приел, че претендираните от ищеца суми по чл. 233, ал. ІІ ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД – цена на неплатен наем и мораторна лихва, са дължими и същите се признават от ответника. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че направеното от ответника възражение за прихващане е основателно. Сумите по одобрени субсидии за времето 2000 –2004 год. са били в размер на 14 550,00 лв., които са преведени от Централния кооперативен съюз на ищеца, и от тях на ответника са или изплатени 3 401,52 лв., като е останала неиздължена сума в размер на 9 598,48 лв., което е установено от заключението на назначената по делото тройна ССЕ. ЛОС е счел, че са налице условията за прихващане до размера на по-малкото задължение, и поради това приема, че вземанията по предявените в обективно съединение искове са погасени чрез прихващане.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, каквото представлява възражението за прихващане, тъй като този въпрос е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І, т. 1 ГПК, тъй като то не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС. В решение № 834/29.11.99 год. постановено по гр. д. № 201/98 год. на ВКС, І гр. о. се разглежда въпроса за приложение на материалноправното възражение за прихващане – наличието на ликвидност /безспорност/ и изискуемост на вземането /настъпил падеж/, докато в решение № 876/10.05.2001 год. по гр. д. № 2082/2000 год. на І гр. о. на ВКС се разглежда въпрос във връзка с възможността да се прави възражение за прихващане за пръв път пред въззивната инстанция, но само ако то се изразява в материалноправно изявление за прихващане. В настоящото дело, възражението за прихващане е направено със спорно вземане, и затова то е могло да се направи за пръв път пред първоинстанционния съд – това нещо е сторено с насрещната искова молба, неприета за съвместно разглеждане от ТРС поради пропускане на срока по чл. 104, ал. І ГПК /отм./, в който смисъл е и приетото от ВКС в отменителното му решение. Въззивното решение е съобразено и с ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съда.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по 280, ал. І т. 3 от ГПК – същественият материалноправен или процесуален въпрос по който въззивният се е произнесъл с решение, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Както бе посочено и по-горе въпросът по който се е произнесъл ЛОС е съществен, но само той не обосновава извод за допустимост на касационното обжалване. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има трайна съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99/22.05.2008 год., постановено по гр. д. № 196/2007 год. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :