1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1280
ГР. С., 15.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.11.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №751/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ц. З. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №451/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу К. Н. с пр. осн. чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД – за отмяна на дарението на недвижим имот – апартамент в [населено място], от ищцата на ответницата с договор по нот. акт №7/2000 г., поради недаване от страна на надарената на поискана й издръжка, от която дарителката се нуждае.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Намира, че противоречиво решавани от съдилищата са материалноправните въпроси: нуждае ли се дарителката от издръжка, респ. изпаднала ли е в състояние на трайна нужда; нуждае ли се дарителката от издръжка в размер на 300 лв. на месец / колкото е поискала с нот. покана/; отказвала ли е надарената да доставя на дарителката издръжка; съобразена ли е плащаната от надарената издръжка с изтъкнатата от дарителката средна мярка на социалната среда; отказът на дарителката да приеме предлаганите й от надарената 80 лв. издръжка индицира ли липса на нужда от тези средства по см. на чл.227, б.”в” от ЗЗД; възможността на надареното лице да отдели издръжката от доходите си има ли значение при определяне размера на издръжката, и процесуалният въпрос: подкрепят ли се показанията на свидетелите – близки роднини на ответницата от останалия доказателствен материал. За установяване на противоречието с въззивното решение прилага влезли в сила решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК и ГПК, отм. и решения на първоинст. и въззивни съдилища. Намира, че въпросът: следва ли да бъде развален / отменен/ договорът за дарение, когато предоставената издръжка е в размер, различен от поискания и този размер е определен едностранно от надарената, съобразно доходите й, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него липсва постоянна и категорична практика на ВКС.
В. съд е приел, че дарителката не е изпаднала в трайна нужда от издръжка в поискания от нея размер от 300 лв. Макар с влошено здраве и в напреднала възраст / род. през 1928 г./, дарителката има доживотно право на ползване върху дарения апартамент и разполага с достатъчно средства от пенсия, социални помощи и издръжка на други задължени й лица, за да посреща установените свои нужди. Предложената от ответницата издръжка от 80 лв. е достатъчна за ищцата, която неоправдано отказва да я приеме.
Изводите на въззивния съд по поставените въпроси не противоречат на тези в представените с изложението решения на ВКС и съдилищата.
Дареният дължи на дарителя / и съответно отказва да даде по см. на чл.227, б.”в” от ЗЗД/ издръжката, от която той се нуждае – т.е. размерът й се определя според нуждата от издръжка. Трайната нужда на дарителя от средства, осигуряващи му стандарт на живот според средната мярка за социалната му среда, се установява във всеки конкретен случай като част от предмета на иска по чл.227, б.”в” от ЗЗД. Издръжка се дължи докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното. До този размер надареният безусловно е във възможност да я дава, тъй като притежава подареното. Възможността на надарения да отделя издръжката от другите си доходи е без значение / р. по гр.д. №500/09 г. и по гр.д. №2950/08 г. на трето г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК, по гр.д. №1966/08 г. на РС Хасково, по гр.д. №311/09 г. на В., по гр.д. №3881/06 г. на РС Пловдив и по гр.д. №3811/08 г. на СГС/. В случая предложената от дарената издръжка е приета за съответна на нуждата на дарителката – тя е кредитор до този размер и като не приема установеното за пълно с престиране на дължимото, а не за частично изпълнение, не може да се позове на чл.65, ал.1 от ЗЗД и се поставя в забава по см. на чл.95 от ЗЗД. Въпросът е разработен в практиката на ВКС – ППВС №1/65 г., р. по гр.д. №1949/08 г. на трето г.о. на ВКС и др., поради което не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Процесуалният въпрос е поставен принципно – не е посочено кои са „близките” на ответницата свидетели, на които ОС е основал решаващите си изводи. В решението / вкл. с препращане по чл.272 от ГПК/ са обсъждани показанията на св. В., А., П. и Н. /от които близък на ответницата е само последният/ и неговите показания са обсъдени с отчитане на връзката по сватовство със страната и като подкрепени от другите данни по делото – чл.136 от ГПК, отм./ чл.172 от ГПК/07 г./ и практиката по прилагането му – р. по гр.д. №3495/82 г. на ВС, второ г.о..
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №451/11 г. от 19.07.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: