3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1280
София, 08.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Алексей Иванов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1024 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.04.2010 година по гр.д. № 56/2010 година на К. окръжен съд е потвърдено решение № 608 от 14.12.2009 г., постановено по гр.д. № 863/2008 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 42, б. “б” ЗН вр. с чл. 25, ал.1, изр. 1 ЗН, предявен от В. М. Х. от с. Слокощица, област К. против С. Г. К., Д. С. К. и Н. М. К., всички от гр. К.. В решението е прието за установено, че страните по делото са низходящи на Г. М. К., починал на 07.05.2007 г., който със саморъчно завещание от 25.04.2007 г. е завещал по един от притежаваните от него имоти на всеки от внуците си, в т.ч. имот в с. Слокощица, м. “Табана” на ищцата В. Х.; имот в с. Слокощица, м. “Молчивица” на ответницата Д. С. К.; имот в с. Слокощица, м. “П. чифлик” на внука си Н. М. К., а останалото си движимо и недвижимо имущество е завещал на сина си С. Г. К.. Прието е, че саморъчното завещание от 25.04.2007 г. е написано и подписано от завещателя, поради което искът за прогласяване на нищожността му поради неспазване изискването на чл. 25, ал.1, изр. 1-во ЗН е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на К. окръжен съд е постъпила от В. М. Х. от с. Слокощица, област К.. Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли съдът да съобрази доказателствата за евентуално извършено престъпление от експертите по делото; да съобрази всички въведени от страната доводи относно формираните от експертите изводи, в т.ч. доводът за изготвяне на заключение въз основа документи, изключени като сравнителен материал и следва ли да зачете особеното мнение на един от експертите, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 147 от 17.03.2009 година по гр. дело № 1069/2008 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 114 от 26.02.2009 година по гр. дело № 979/2208 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 19 от 19.02.2001 година по гр. дело № 526/2000 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответницата по касационната жалба Д. С. К. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Ответниците С. Г. К. и Н. М. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускате на касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд по гр.д. № 56/2010 година.
Не е налице твърдяното противоречие при разрешаване на процесуалните въпроси следва ли съдът да съобрази всички въведени от страната доводи относно формираните от експертите изводи и да зачете особеното мнение на един от експертите. Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика по приложението на чл. 12 ГПК (чл. 188, ал.1 ГПК отм.), съгласно която в мотивите към решението съдът излага доводи по всички възражения на страните, в т.ч. и по доводите, касаещи прието по делото експертно заключение. В съответствие с постоянната практика на съдилищата, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни актове, въззивният съд е обсъдил особеното мнение на един от експертите графолози, анализирайки налице ли е разногласие в крайните изводи – изхождайки от възприетото в особеното мнение на експерта графолог Д. Г. становище, че текстът на саморъчното завещание е написан от завещателя Г. М. К. ако се приеме, че ръкописния текст в молба вх. № 3129 от 27.07.1970 г. до ОНС, отдел “П.” също е написан от него, въззивният съд е приел, че липсва разногласие между експертите; че разширеното експертно заключение е основано на сравнителен анализ между оспореното завещание и ръкописния текст върху молбата от 27.07.1970 г., поради което е възприел изцяло експертното становище относно авторството на процесното завещание.
Въпросът следва ли съдът да съобрази доказателствата за евентуално извършено престъпление от експертите по делото не е обуславящ изхода на делото предвид липсата на доказателства или дори твърдения за съзнателно дадено от експертите невярно заключение. В молба вх. № 13293 от 16.06.2009 г., подадена от пълномощника на ищцата адвокат Е. Й. се съдържат твърдения, че не е автентичен подписа на едно от вещите лица върху молба с искане за представяне на сравнителен материал, което твърдение е без връзка с верността на приетото експертно заключение.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът следва ли съдът да съобрази в решението си довод за изготвяне на глафологическо заключение въз основа документи, изключени като сравнителен материал. Приетото по делото експертно заключение е основано на сравнителен материал, посочен в определение на съда от 09.03.2009 г. (ръкописен текст върху молба вх. № 3129 от 27.07.1970 г. до ОНС, отдел “П.”), поради което повдигнатият от касатора въпрос е неотносим към изхода на делото..
С оглед липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касационната жалба Д. С. К. следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 125 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 27.05.2010 г. с адвокат Д. М. от А. колегия гр. К..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.04.2010 година по гр.д. № 56/2010 година на К. окръжен съд.
ОСЪЖДА В. М. Х. от с. Слокощица, област К. с ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Д. С. К. от с. Слокощица, област К. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 125 (сто двадесет и пет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: