О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
гр. София, 11.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4127/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Ц. Ц. срещу решение от 18.02.2014 г. по гр. дело № 13851/2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ Б отделение.
Ответникът по касация – С. о. – Р. „Н.” поддържа становище за процесуална недопустимост на касационната жалба и за липсата на основания за допускане на касационен контрол поради непосочване на касационни решения във връзка с твърденията на касатора за неизпълнени от съда изисквания при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е под 5000 лв., но с оглед акцесорния характер на претенцията и обжалваемостта на въззивното решение по главния иск, допустимо е касационното обжалване и по останалите искове по чл. 344, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение в обжалваната пред настоящата инстанция част – решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ след отмяна на решение на първоинстанционния Софийски районен съд от 03.09.2012 г. по гр. дело № 49884/2011 г. включително в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищцата над 150 лв., е прието, че в хода на съдебното дирене са останали недоказани твърденията на ищцата за оставане без работа за период от 6 месеца.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, една част от които са формулирани в хипотези, в които Софийски градски съд не е процедирал, а други са въведени с общо теоретично съдържание, без връзка с конкретни мотиви или съдопроизводствени действия на състава на втората инстанция. Първият от въпросите – „1. Длъжен ли е съдът при изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК да укаже на страната за кои факти и обстоятелства не сочи доказателства” би имал правно значение на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, ако първоинстанционният съд не беше дал указания по чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК или не беше изпълнил изискванията, регламентирани в ал. 3 и въззивният съд въпреки доводите за процесуални нарушения не е дал указания за установяване на подлежащите на доказване факти /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 2/. От разпореждането на Софийски районен съд, постановено в закрито заседание на 01.03.2012 г. по чл. 146 ГПК е видно, че на ищцата са дадени указания относно обстоятелствата по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, които следва да докаже, като тежестта за доказване на последното получено брутно трудово възнаграждение преди уволнението и причинната връзка между уволнението и оставането без работа е възложена на ищцата от съда в съответствие с разясненията в ТР № 6/2013 на ОСГК на ВКС. Следователно въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика във връзка с изясняване на спора. Цитираният въпрос не е съобразен с разрешенията, приети от Софийски градски съд и поради това не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради необоснованост на твърдението за произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика, каквато жалбоподателката не е посочила. Необосноваването на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол на второинстанционното решение. По следващият въпрос – „2. Изпълнява ли изискването на закона посочването в доклада, че всяка от страните трябва да докаже изгодните за нея факти и твърдения” в приложението липсват доводи за отклонение на въззивния съд от съдебната практика – основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, отсъства позоваване на конкретни съдебни актове, както и не са въведени други основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсата на въведено допълнително основание по посочените разпоредби има за правна последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Третият въпрос – „3.Може ли страната да изложи становището си във връзка с указанията на съда и има ли право да направи доказателствени искания в тази връзка” е общо теоретичен, тъй като не е поставен във връзка с доводи за конкретни съдопроизводствени действия на въззивния съд или мотиви в решението му. И по него не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК с общи и допълнителни основания. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая жалбоподателката не е аргументирала връзка на цитирания въпрос с правни разрешения на Софийски градски съд. Ето защо и по този въпрос следва да се приеме, че не са обосновани основания за допускане на касационно обжалване. Четвъртият въпрос – „4. В случай, че ответната страна не е оспорила претенцията на ищеца в частта за присъждане на обезщетение, трябва ли съдът да укаже чия е доказателствената тежест за доказване на тази претенция” е поставен извън произнасянето на въззивния съд. Правно несъстоятелно е становището на жалбоподателката за неоспорването на претенцията по чл. 344, ал.1, т. 3 ГПК от ответника по иска. За неоспорени се считат обстоятелствата, за които съдът изрично е посочил, че не се нуждаят от доказване, а видно от разпореждането по чл. 146 ГПК още в първоинстанционното производство обстоятелствата по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и конкретно оставането на ищцата без работа за 6- месечен период след уволнението не е обявено за безспорно. Това обстоятелство е подлежало на доказване и тежестта за установяването му се възлага на ищеца /в този смисъл са и разясненията в ТР на ОСГК по тълк.дело № 6/2013 г. на ВКС /. И по цитирания последен въпрос жалбоподателката не е развила допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК /конкретна хипотеза по нормата, в която въвежда въпроса/. Следователно с поставянето на посочения въпрос и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е мотивирано наличието на основание за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.02.2014 г. по гр. дело № 13851/2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ Б отделение в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: