О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
София, 18.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4327/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5196/30.5.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №27/30.4.2014 г. по гр.д.№1485/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №514/07.11.2013 г. по гр.д.№1151/2013 г. по описа на Горнооряховския районен съд, трети състав, с което е уважен предявеният от Н. И. Е. от [населено място] против Б. – П. п.” Е. – С., иск за отмяна на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № Н 304/28.5.2013 г. на управителите на Б. – П. п.” Е. – С..
Въззивната инстанция е приела, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” не отговаря на формалните изисквания, визирани в чл.195, ал.1 КТ, тъй като в същата не е посочено кога са извършени нарушенията на трудовата дисциплина – посочено е кога контролните органи за извършили проверка на влака, но не е посочено мястото на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, не са конкретизирани нарушенията на трудовата дисциплина, за които ищецът е наказан дисциплинарно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправният въпрос относно необходимото съдържание на реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се и практика по чл.290 ГПК, за която се твърди, че е противоречива с приетото от въззивния съд.
Ответникът по касация Н. И. Е. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. М. С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Поставеният въпрос не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и е поставен бланкетно. Формулирането на въпроса “относно необходимото съдържание на реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание” включва цялото съдържание на правната норма чл.195, ал.1 КТ, а изводите на въззивната инстанция са само относно част от тези реквизити. К. жалбоподател е следвало в изложението си да формулира въпроса с оглед конкретните изводи на окръжния съд по нарушението на чл.195, ал.1 КТ. В противен случай касационният съд би излязъл извън изводите на въззивната инстанция, които се атакуват.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплатят на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №27/30.4.2014 г. по гр.д.№1485/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, по подадената от ответника по исковата молба [фирма] – С., касационна жалба, вх.№5196/30.5.2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Н. И. Е., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], кв. Р., бл.В., вх.1, ет.7, ап. 2, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: