1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
ГР. С., 15.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.11.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №759/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. А. и Ц. П. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2167/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторите срещу К. А. и К. А. с пр. осн. чл.97, ал.3 от ГПК, отм. – за установяване неистинността / като издадена от ненадлежен орган и с невярно съдържание/ на скица на СГО от 15.09.1943 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намират, че въпросите: „каква е компетентността на участъковите землемери и издадените от тях ръчни скици – има ли участъковият землемер качество на компетентен орган и представлява ли издадената от него скица официален документ” и във връзка с последното:”може ли да послужи за установяване на местоположението, границите и площта на даден недвижим имот, каква е обвързващата сила на такъв документ и при липса на съответствие с данни от кадастрален и регулационен план каква правна стойност има тази скица?”, са от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обосновават това значение с използването на скиците като доказателство в споровете за собственост на недвижими имоти.
В. съд е приел, че оспорената скица е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, която не е опровергана от ищците. От събраните по делото доказателства се установява, че тя е издадена от компетентен орган – участъков землемер, в кръга на неговата компетентност. Установена е и верността на удостоверителното изявление, което скицата материализира.
Въпросите не са от значение за спора и не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 г.. Твърденията на касаторите в исковата молба са, че „скицата не е издадена от компетентен орган”, което сочи, че те я оспорват като и по реда на оспорване на официалните свидетелствуващи документи, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Съдът не е обвързан от доказателствената сила на частния документ, а я преценява съобразно всички данни по делото, затова защитата срещу тяхната доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване на документ по чл.154 от ГПК, отм. Със значението на скицата за спора за собственост, в който им е противопоставена, ищците / касатори/ са обосновали интереса си от иска по чл.97, ал.3, пр.1 от ГПК, отм. В. съд се е произнесъл само по въпроса, с който е сезиран с този установителен иск – приел е въз основа на събраните и обсъдени доказателства, че скицата като официален документ, не е неистинска откъм издал я компетентен орган и по съдържание. Въпросът за конкретното доказателствено значението на скицата в спора за собствеността върху имота не е предмет на това производство.
К. считат още, че „касационно обжалване следва да бъде допуснато и поради това, че съдът е допуснал множество нарушения на процесуални правила, които водят до постановяване на незаконосъобразно решение”. След това обобщение във въпросителна форма са наведени доводи за основанията по чл.281, т.3 от ГПК, които ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281, т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10г., за което са възразили и ответниците по жалба.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2167/10 г. от 3.04.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: