О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1282
София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4302/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. С. Н., приподписана от адв.И. Г., срещу решение №7950/26.11.2013 г. по гр.д.№ 1109/ 2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба В. Х. Б. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-78-233/ 26.10.2012 г. по гр.д. № 3788/ 2012 г. на Софийски районен съд,ІІ г.о.,78 състав. С него е уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, като е признато за установено, че ответникът-касатор в настоящото производство , му дължи сумата 10 000 лв. главница по договор за заем от 19.10.2009 г. и 2 330 лв. лихва за забава за периода 19.11.2009 г.-07.11.2011 г. С въззивната жалба касаторът е поискал назначаване на съдебно-графологична експертиза, както и да бъде задължен ищецът да представи декларациите си по ЗДДФЛ. С определение от 08.03.2013 г. въззивният съд не е допуснал събирането на тези доказателства, като е приел,че не са извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК.За да постанови своя съдебен акт е намерил, че призоваването на ищеца за проведените открити съдебни заседания е законосъобразно.Той е бил уведомен с призовка за заседание насрочено на 22.05.2012 г. и е подал молба от 21.05.2012 г. за отлагането му , поради служебна ангажираност. Съдът я е уважил и е отложил делото за 26.06.2012 г.За новото заседание съгласно чл.142 ал.3 ГПК страната се счита уведомена, без да й се изпраща ново съобщение. В проведеното на 26.06.2012 г. ответникът не се е явил и не е изпратил свой представител. Докладвана е неговата писмена молба от 21.05.2012 г., с която е оспорил автентичността на документи и е направил искане за назначаване експертиза.Съдът е открил производство по чл.193 ГПК за установяване, че подписите върху процесния договор за заем и съставената под него разписка не са на ответника и го е разпределил в негова доказателствена тежест . Допуснал е изслушване на съдебно-графологична експертиза и е определил срок за внасяне на депозит за изготвянето й. Съгласно чл.160 ал.1 изр.2 ГПК срокът за внасянето на тези разноски тече от съдебното заседание и за страната, която не се е явила. Тъй като депозитът не е бил внесен в срока, нито до датата на следващото съдебно заседание, това доказателство не е било събрано. Въззивният съд е приел също така, че искането за прилагане на данъчна декларация от ищеца е неотносимо, тъй като изпълнението на публично задължение на страната няма връзка със спорните факти по делото. Намерил е, че от представения договор за заем се установява твърдяното заемно правотношение между страните, при което е постигнато съгласие ищецът да предаде в заем на ответника сумата 10 000 лв., като последният от своя страна поема задължение да я върне в срок до 19.11.2009 г. Приел е, че не се отразяват на валидността на договора обстоятелствата, че всяка страница не е придподписана и че липсва пълно изписване на имената на страните до техните подписи на втора страница от документа. Единствено изискване за частен документ е да има сочен автор и след изявлението му да е положен подпис от него, което е налице и при договора , и при разписката. При доказателствена тежест за ответника е направил извод, че не е установено твърдението му той да не е автор на изявленията съдържащи се на първа и втора страница от документа. Напротив, от последователността на изложението , изричния запис,че договорът е от две страници и записа на втора страница,че заетата сума е 10 000 лв. следва изводът, че не е извършена подмяна на страниците.От разписката е установено реалното предаване на сумата на заемателя , въз основа на постигнатото съгласие,с което е изпълнен фактическия състав на чл.240 ЗЗД. Тъй като не са събрани доказателства, които да установяват връщане на сумата , въззивният съд е направил извод,че правилно са уважени главният и акцесорният искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа становище,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно:
– отказ по искане за събиране на доказателства пред втората съдебна инстанция по чл.266 ал.3 ГПК, които не са събрани от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение и без преди това ответникът да е уведомен от първата инстанция за дадени указания по чл.146 ал.2 ГПК.
Намира,че въззивният съд е отказал събирането на доказателства по искане направено във въззивната жалба ,въпреки че първоинстанционният съд не го е уведомил за проведеното заседание,за разпределената доказателствена тежест, за размера на депозита и за срока, в който следва да се плати.Счита,че отказът за събиране на поисканите доказателства представлява съществено процесуално нарушение. Цитира пространни откъси от решение №149/08.06.20111 г. по гр.д.№1884/2009 г.,ІV г.о., решение №389/18.10.2011 г. по гр.д.№1672/2010 г.ІV г.о. и решение №108/10.07.2013 г. по гр.д.№814/2012 г.ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика.
С оглед на изложеното касационният съд счита,че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,както и че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
В касационното производство по чл.288 ГПК касационните жалби се селектират. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са извеждането на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общо основание е извеждането на процесуалноправен или материалноправен въпрос, обуславящ извършените процесуални действия от въззивния съд или неговите правни изводи по предмета на делото, в които се съдържа решаващата му воля и който не трябва да е свързан с правилността на решението. К. съд не може да го изведе въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В случая въпросът формулиран от касатора има характер на оплакване и е израз на становището му за допуснати процесуални нарушения. Не е налице и допълнително основание.За да обоснове основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът е длъжен да посочи отклонение на изводите на въззивния съд от разрешенията, съдържащи се в задължителна съдебна практика при пълна идентичност на фактологията,като за целта трябва да направи съпоставка между тях и подробно да го аргументира, което не е сторено.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № №7950/ 26.11.2013 г. по гр.д.№ 1109/ 2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение ,ІІ-в въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: