2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1282
гр. София, 28.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 599 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. М. срещу решение № 225/13.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 6/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 3552/20.10.2011 г. по гр. дело № 1027/2011 г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Регионална дирекция (РД) „А.” – [населено място] при Държавна агенция (ДА) „А.”, обективно съединени искове с правни основания: чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнението й, извършено със заповед № 667/12.04.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, и за присъждане на сумата 2 964.60 лв. – обезщетение за периода 11.06.2010 г. – 11.12.2010 г., през който е останала без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от 16.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на сумата 200 лв. – обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 11.06.2010 г. – 16.01.2011 г., чл. 222, ал. 1 от КТ – за заплащане на сумата 494.10 лв. – обезщетение за оставане без работа за период от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на сумата 50 лв. – обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода 11.06.2010 г. – 16.01.2011 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответната РД „А.” – [населено място] при ДА „А.” не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване се изведени следните шест правни въпроса: 1) каква е давността за предявяване на иск за установяване незаконосъобразността на уволнението и неговата отмяна, без да се третира въпросът за възстановяване на работа; 2) откога поражда действие заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (Т.) – от връчването й или от „фактическото прекратяване” на Т., вписано в трудовата книжка; 3) законосъобразно ли е прекратяването на Т. въз основа на нормативен акт, обявен за противоконституционен и откога следва да се съобразява противоконституционността – от публикуването на решението на Конституционния съд в „Държавен вестник” или след изтичане на 3-дневния срок от публикуването; 4) нищожността на административния акт води ли до преклудиране на възражението за нищожност и какво е приложението в този случай на чл. 149, ал. 5 от АПК; 5) ако давностният срок за предявяване на иск за установяване незаконосъобразността на уволнението и неговата отмяна е по-малък от 3 години, то как би се реализирала отговорността на работодателя по чл. 225 от КТ, след като незаконността на уволнението е предпоставка за търсене на обезщетение, а давностният срок за търсене на това обезщетение е 3 години; и 6 ) неспазването на изискванията за подбор по чл. 329 от КТ основание ли е за признаване незаконосъобразност на уволнението. Жалбоподателката сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Четвъртият от посочените правни въпроси, стои извън предмета на спора по делото, тъй като заповедта за уволнение не е индивидуален административен акт и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е неприложима в рамките на трудовоправния спор по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на незаконно уволнение. Поради това този правен въпрос е и без значение за изхода на спора по настоящото дело.
Третият и шестият правни въпроси са въведени в предмета на спора по делото с изложените в исковата молба на жалбоподателката-ищца, съображения и доводи за незаконосъобразност на уволнението й, но не са обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Това е така, защото решаващият мотив на окръжния съд за отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е, че същият е предявен след изтичането на 2-месечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Поради това шестият правен въпрос (относно неспазването на изискванията за подбор по чл. 329 от КТ) изобщо не е разглеждан и разрешен от въззивния съд, а третият правен въпрос е разрешен единствено в отговор на изричните оплаквания и доводи във въззивната жалба на жалбоподателката. След като искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е погасен по давност и това е достатъчно основание за неговото отхвърляне, то разрешаването на последните два посочени правни въпроса (третият и шестият) също не е от значение за изхода на спора по делото.
По горните съображения, третият, четвъртият и шестият правни въпроси, изведени в изложението на жалбоподателката не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в тази връзка виж и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Останалите три правни въпроса (първият, вторият и петият), формулирани от жалбоподателката, са включени в предмета на спора по делото, разрешени са от въззивния съд, обусловили са правните му изводи в обжалваното решение и са от значение за изхода спора по делото. За да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като погасен по давност с изтичането на 2-месечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, въззивният съд е приел, че искове, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на тази разпоредба, са исковете, чрез които се оспорва законосъобразността на извършено прекратяване на трудово правоотношение, без оглед основанието, поради което уволнението е извършено. Прието е също, че началният момент на давността на предявения в случая иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото в нея е посочено, че то се прекратява от този момент, като това е и началният момент, от който започва да тече давностният срок според разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1, пр. 2 от КТ. Прието е и че в случая заповедта за уволнение е връчена на жалбоподателката-ищца на 11.06.2010 г. и 2-месечният давностен срок е изтекъл на 11.08.2010 г., а исковата молба е изпратена по пощата на 15.01.2011 г. – много след изтичането на срока. Прието е и че тъй като обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи само ако уволнението бъде признато за незаконосъобразно, а в случая главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се отхвърля като неоснователен, то като такъв следва да се отхвърли и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на това обезщетение.
От горното следва, че изведените от жалбоподателката първи, втори и пети правни въпроси в изложението й, поначало представляват общи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е налице обаче наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези правни въпроси. Последните са разрешени от въззивния съд при точно приложение на материалния закон, а именно: на разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 2, пр. последно и чл. 358, ал. 2, т. 1, пр. последно от КТ – по първия въпрос, на разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от КТ – по втория въпрос и на чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – по петия въпрос. Тези разрешения в обжалваното въззивно решение са в съответствие и с трайната съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС. В нея еднозначно се приема: че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на незаконно уволнение се погасява с изтичането на 2-месечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, независимо дали този иск е съединен или не с иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа; че заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ (при съкращение на щата) поражда действие от момента на връчването й, когато не е отправено писмено предизвестие от работодателя; както и че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконно уволнение, е акцесорен и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на незаконно уволнение, поради което отхвърлянето на последния иск като неоснователен, включително поради погасяването му по давност, води до неоснователност и отхвърляне на иска за това обезщетение, независимо от това, че последният се погасява с 3-годишната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Наличието на трайно установена съдебна практика по тези три правни въпроса, също не дава основание да се приеме, те да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, още повече, че конкретни доводи в тази насока изложението на жалбоподателката не съдържа (в тази връзка виж и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед гореизложеното, – тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 225/13.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 6/2012 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.