О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1283
гр.С., 10.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1593/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на З. „Д.” –[населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 305 от 23.06.2010 г. по гр.д.№ 458/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 5859/ 2009 г., с което по предявените против касатора от П. А. Я. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на последния, извършено със заповед на председателя на З. „Д.” № 7 от 21.08.2009 г., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „началник ремонтна работилница” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 750 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно прилагайки нормата на чл.317 ал.2 от КТ. Според касатора въпросът налице ли е обективна невъзможност за неизпълнение на трудовия договор тогава, когато работодателят е длъжен да не допуска до работа трудоустроен работник или служител, е от съществено значение за делото. Не са посочени допълнителни основания за допускане на обжалването, но от изложението на касатора може да се съди, че според него отговорът на така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Искането е за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация П. А. Я. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между жалбоподателя и П. Я. е сключен трудов договор, който е прекратен едностранно от работодателя със заповед от 21.08.2009 г. В заповедта като основание за прекратяването е посочено „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”. Ищецът е бил с призната нетрудоспособност с решения на Т., чиито срок към датата на издаване на уволнителната заповед е бил изтекъл. При тези факти са изведени правни изводи, че не са били налице обстоятелства, които да могат да се квалифицират като обективна невъзможност за изпълнение на договора и че уволнението се явява незаконно.
При тези данни няма причина за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК са налице тогава, когато трябва да се въведе промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито една от тези предпоставки не е налице. По прилагането на чл.317 ал.2, чл.325 т.9 и чл.328 ал.1 т.12 от КТ има утвърдена съдебна практика, която отговаря на поставения от жалбоподателя въпрос. Самите разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване – трудоустроеният работник или служител, за когото от Т. са установени противопоказания с изпълняваната трудова функция, не може да продължи да изпълнява работата си. Работодателят е длъжен да не го допуска на работа, за която са установени вредности, но за да изпълни това си задължение той не е изправен единствено пред алтернативата да уволни работника. Напротив, той е длъжен да премести работника и служителя на друга подходяща работа (чл.317 ал.3 от КТ), а едва ако това е невъзможно, да търси способ за прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай основанието за прекратяване на правната връзка е правилото на т.9 на чл.325 от КТ, а не това по чл.328 ал.1 т.12 от КТ. И в двата случая обаче уволнението може да бъде извършено законно, само ако в уволнителната заповед е посочено фактическото основание за уволнението (т.е. фактите, при които работодателят счита, че е възникнало потестативното му право за едностранно прекратяване на договорната връзка). По тези въпроси практиката на съдилищата е трайно установена и безпротиворечива и не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за намеса от страна на ВКС.
Следователно няма основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода от спора само ответникът по касация има право на разноските по касационното производство, но тъй като няма искане за присъждането им, нито доказателства такива да са правени, присъждане на разноски не може да има.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 305 от 23.06.2010 г. по гр.д.№ 458/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: