О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1285
София, 12.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември……………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4453/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
/К./ е подала касационна жалба, приподписана от юрк. Е. Н., срещу решение № 2435 от 09.04.2014 година по гр.д. № 7573/2013 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-53-186 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 27002/2012 г. на районен съд-София, 53 състав в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. И. Т. от София, извършено със заповед № КИ-гр/Д-48 от 02.04.2012 г. на председателя и на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ К. е осъдена да заплати на Т. И. Т. от София сумата 5 119, 05 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 05.04.2012 г – 16.05.2012 г., ведно със законната лихва и разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Т. И. Т. от София не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът: „Приложима ли е разпоредбата на чл.340 от Кодекса на труда /КТ/, като изключваща субсидиарното приложение на уредбата на кодекса, доколкото в друг източник – закон, акт на Министерския съвет или устав се съдържа специална уредба”, или преформулиран – Прилага ли се субсидирната разпоредба на чл.340 КТ за прекратяване на изборно трудово правоотношение при наличието на специална уредба в чл.5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и и разузнавателните служби на Българската народна армия /З./. Въпросът е във връзка с решителните мотиви на въззивния съд, че макар петгодишния срок по специалния закон – чл.5, ал.1 З., да е изтекъл, трудовото правоотношение не е прекратено, а е запазило действието си до провеждането на нов избор съобразно уредбата на чл.337 КТ. За законното упражняване на правото на уволнение са необходими две предпоставки – изтичане на срока, за който лицето е избрано и произвеждането на нов избор. В случая второто изискване не е налице към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. По нататък в изложението са приповторени съображенията от касационната жалба за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, а именно на чл.5, ал.1 З.. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
В отговор на отправеното питане трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл.5, ал.1 З. не съдържа уредба на спорния въпрос – дали трудовото правоотношение се прекратява по право с изтичането на определения в текста мандат или се запазва такова, каквото е до провеждането на нов избор. В тази насока съдът правилно е съобразил общата уредба на КТ, която се прилага за всички работници и служители, които полагат труд по трудово правоотношение и която уредба е по-благоприятна за тях. Сравнението с други закони и хипотези е неудачно, тъй като тълкуването във всеки случай може да е различно и в зависимост от различни данни и фактори.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2435 от 09.04.2014 година по гр.д. № 7573/2013 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.