О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1286
София, 19.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№4664/2014 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5610/10.6.2014 г., подадена от адв. С. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба С.а. “Д. А. Ц.” – [населено място], област В. Т., против въззивно решение №125/10.5.2014 г. по гр.д.№273/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №27/10.02.2014 г. по гр.д.№522/2013 г. по описа на Свищовския районен съд, с което е признато за незаконно наложеното на Е. Р. Г. – П., дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Въззивната инстанция е приела, че с оглед ангажираните по делото доказателства посочените в заповедта за дисциплинарно наказания нарушения са останали недоказани.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че и двете предходни инстанции кредитирали само показанията на свидетелите на ищцата, без да са взели предвид тяхната заинтересуваност от изхода то спора, тъй като освен, че са били близки на същата, на практика се намират в отношения на съучастие с нея при извършване на нарушението на трудовата дисциплина – единия свидетел е наказан за същото нарушение. По-нататък в изложението подборно се описват показанията на свидетелите на ищцата И. и В.. Твърди се, че не са кредитирани показанията на свидетеля на жалбоподателя Пл. Й., които според него да обективни и непротиворечиви.. Сочи се, че и двете съдилища не са изложили в актовете си мотиви защо дават вяра на показанията на свидетелите на ищцата. Като въпрос се сочи този за съобразяването на изискванията за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по исковата молба Е. Р. Г. – П., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе пред вид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставеният въпрос от една е фактически, тъй като визира конкретни изводи на съда, резултат от суверенната му преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели на страните по спора. По естеството си въпросът е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, което следва да стане едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалвано. Поради това поставеният въпрос не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №125/10.5.2014 г. по гр.д.№273/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№5610/10.6.2014 г., подадена от адв. С. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба С.а. “Д. А. Ц.” – [населено място], област В. Т..
ОСЪЖДА С. а. “Д. А. Ц.” – [населено място], област В. Т., [улица] да заплати на Е. Р. Г. – П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В. Т., [улица], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: