Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
343_11_opr288_sroc333kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1287
С., 11.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 343 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. П. срещу въззивно решение от 14.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 3013 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила (потвърдено) решение от 15.09.2010 г. по гр.д. № 433 / 2010 г. на Карловския районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу А. по заетостта – С. по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнение поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност старши – специалист – филиал С. – Д. К. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо и неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна А. по заетостта оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
Като довод за незаконосъобразност на уволнението ищцата сочи нарушение на закрилата по чл.333,ал.1т.3 и Нар. 5 /1987 г., твърди, че страдала от онкологично заболяване и че на направено запитване от работодателя по чл.333 КТ тя (ищцата) отговорила в декларация погрешно – че не боледува от заболяване по чл.333,ал.1т.3 КТ и Нар. 5 /1987 г., след представянето на декларацията, но преди да изчака да изтече определеният и 3-дневен срок за отговор, работодателят я уволнил, а след това работодателят сключил нов договор с нея с по-ниско възнаграждение. Иска прилагане на чл.344,ал.3 КТ.
Въззивният съд е препратил изцяло към мотивите на районния, за чието решение е приел, че е правилно и законосъобразно, районният съд е приел, че преди да извърши уволнението, работодателят е изпълнил задължението си по чл.1,ал.2 от Наредба № 5 /1987 г. и че в декларацията, която е дал на ищцата да попълни в тридневен срок, тя е заявила изрично, че не са налице изброените случаи по чл.333 КТ и не е представила медицински документи, касаещи евентуалната и закрила при уволнение, поради което заповедта за уволнение е законосъобразна.
И. от жалбоподателя правен въпрос за недопустимост на въззивното решение, поради неотразяване в него на проверка за валидност и допустимост, не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, тъй като жалбоподателят не е въвела доводи за такива пороци във въззивната си жалба и тъй като не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо.
И. процесуалноправен въпрос за липсата на мотиви във въззивното решение като противоречие с ТР на ВКС № 1 /2001 за въззивното производство не е обуславящ и няма противоречие в разрешението, тъй като в тази част посоченото ТР не намира приложение, по отношение на първоинстанционното и въззивното производство по делото е приложим ГПК от 2007 г., който с разпоредбата на чл.272 изрично предвижда процесуална възможност за въззивния съд да препраща към мотивите на първоинстанционния, а соченото ТР 1 /2001 г. се отнася до отменения ГПК, в който такава разпоредба липсва.
И. процесуалноправен въпрос за това дали оспорването на истинността на документ (предизвестие, което ищцата е представила с исковата си молба, а заявява, че оспорва едва с въззивната си жалба) може да бъде направено за първи път във въззивното производство, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с ТР на ВКС № 1 /2001 за въззивното производство, не е обуславящ, доколкото, както твърди самата ищца и както е приел съдът, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед за уволнение, издадена и връчена (л.8) след предизвестието (л.6). Отделно от това следва да се отбележи и че няма противоречиво разрешение на въпроса, тъй като в ТР 1 /2001 г. е предвидена възможност за оспорване във въззивното производство на доказателства, представени във въззивното производство (когато оспорването е направено в предвидения по чл.154,ал.1 ГПК (отм.) срок за това), а в случая във въззивната си жалба ищцата заявява за първи път, че оспорва истинността на представеното от нея самата с исковата молба предизвестие (л.6) за прекратяване на трудовото и правоотношение с твърдения, че е неистинско поради удостоверяването с него на изявлението на работодателя, че за ищцата липсва закрила по чл.333 КТ, което е неистинско обстоятелство (и не представлява оспорване на автентичността на частния документ, каквото е предизвестието).
За пълнота следва да се отбележи, че твърдяното от жалбоподателя противоречие с разрешения, приети с определение на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, не е между основанията за допускане до касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
Изведените твърдения за противоречия с каузална практика по приети разрешения на правни въпроси, че съдът следва да провери наличието на основанието за уволнение, че работодателят носи тежестта да докаже пълно и главно наличието на право на уволнение на посоченото основание, че при съкращение на една от няколко щатна бройка работодателят е длъжен да докаже, че е извършил подбор съгласно изискванията на чл.329 КТ, не са обуславящи, доколкото с исковата молба не са въведени доводи за подобни нарушения (за липса на основание и за непроведен подбор при наличието на задължение за такъв, нито за незаконосъобразно проведен такъв). Тези въпроси не са разрешени в противоречие с трайно установената практика съгласно която съдът се произнася по доводите за незаконосъобразност на уволнението, въведени от ищеца. С оглед диспозитивното начало съдът не се произнася по законосъобразността извън наведените от ищеца основания (чл.6,ал.2 ГПК).
И. материалноправен въпрос, уточнен от съда, за това дали е законосъобразно връчването на предизвестието и заповедта за уволнение на ищцата непосредствено след като тя е представила декларацията си по чл.333 КТ и дали работодателят и е дал подходящ (разумен) срок за да осъществи закрилата си, не е разрешен в противоречие с посочените решения на ІІІ г.о. на ВКС № 186 /2004 г. по гр.д. 1840 /2002 г. с което е прието, че един ден не е разумен срок за представяне на медицински документи, № 91 /2003 по гр.д. № 2750 /2001 г., с което е прието, че връчването на декларацията по чл.333 КТ преди предизвестието в един ден е законосъобразно (налице е сходство с разрешението в това решение) и № 817 /2004 по гр.д. №1749 /2002 г., с което е прието, че работодателят е извършил уволнение без да установи дали към момента на уволнението ищецът се е ползвал от закрила по чл.333 КТ, тъй като е имал разрешение за уволнение, получено преди една година. Няма противоречие с посочените решения, тъй като в самото писмо, съдържащо декларация, (л.9) е определен 3-дневен срок, от който ищцата не се е възползвала, като се е подписала за това, че не са налице изброените случаи по чл.333 КТ и няма да представи документи за закрила съгл. чл.333 КТ и едва след като е представила декларацията са и връчени предизвестието и заповедта за уволнение. Въпросът дали даденият от работодателя на ищцата 3-дневен срок е подходящ (разумен) срок, за да осъществи тя закрилата си по чл.333 КТ, не е обуславящ, доколкото самата ищца твърди, че не е изчакала изтичането му (не се е възползвала от него) и е представила декларацията същия ден, той би бил обуславящ, ако ищцата беше заявила, че се ползва от закрила и ще представи медицински документи за това.
Следователно не са осъществени основания по чл.280,ал.1 за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл.7,ал.1,т.1 НМРАВ.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 3013 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Осъжда С. С. П. да заплати на А. по заетостта – С. 150 лева за юрисконсултско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.