3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1287
София, 12.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5288/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Ю.” -срещу решение №2369 от 08.04.2014г по гр.дело № 2685/2014г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 21.10.20131г по гр.д. №36090/2012 на Софийски районен съд дисциплинарното уволнение Е. К., гражданин на Н. , е отменено като незаконно и е присъдено обезщетение по иск на остование чл.344 ал.1 ,т.3 във вр. чл. 225 ,ал.1 КТ . Решаващо е прието че изискванията на чл. 193 ал.1 от КТ не са спазени от работодателя ,тъй писмени обяснения от служителя са били поискани посредством писмо с обратна разписка по пощата, писмото е върнато в цялост с отбелязване „ „получателят непознат на адреса „ но това не е адреса , на който ищецът е живеел , съответно и посочил на работодателя си при сключването на трудовия договор , а адрес на който се намира сградата на Б. в [населено място] като погрешно е адресирал писмото до адрес , който не му е посочван от ищеца ,работодателят не може да вмени неполучаването му като резултат от действия или бездействия на служителя си
Касаторът счита за налично основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК предвид практиката на ВКС по реш. № 290 от 31.03.2014г гр.д № 2982/2013 ІІІ г.о, според която съществен е фактът на поискване на обясненията ,за се счита работодателят изправен по отношение на задължението си по чл. 193 ал.1 ГПК. Въпрос не е формулиран , но се изтъква нарличието на кореспонденция между страните за периода на отсъствие на ищеца от работа,която е следвало да обуслови извод ,че мнението му е взето.В тази връзка е формулиран въпрос , налице ли е приемане на писмени обяснения , ако служителят не се явява на работа и е упълномощил свой представител – адвокат ,който да преговаря и последният направи изявление от името на служителя във връзка с неговото отсъствие.Посочено е основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по този въпрос , както и по въпроса следва ли да се присъжда обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ и кой е началния момент на 6- месечния срок , ако работникът е напуснал работа без да уведоми писмено , уволнен е дисциплинарно , не прави опит да се яви на работа , уволнението е отменено по формален признак .Оспорва се тълкуването ,че срокът тече от заповедта за уволнение , което не било в хармония с идеята да се стимулира работника при търсене на друга работа
Ответникът по жалбата , чрез пълномощника си адв. С. Д. изтъква в отговор липсата на основание за допускане до касационно разглеждане.В срока на дисциплинарното производство служителят не е бил допускан на работа. Липсва валидна покана за обяснения
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на първо място не е формулиран въпроса , който защитата счита за решен от въззивния съд в противоречие с решение№ 290 от 31.03.2014г гр.д № 2982/2013 ІІІ г.о, като практика на ВКС по чл.290 ГПК. По въпроса за прилагането на чл. 193 КТ има последователна практика на ВКС, обемаща като правно разрешение и настоящата хипотезата , възприета от въззивния съд като установена фактическа обстановка. (реш. № 137 от 2010г по гр.д № 20/2009 ІV г.о, реш по гр.д №1022/2011г ІІІ г.о , реш. № 237 от 2010 по гр.д № 3681/2008 ІІІ г.о на ВКС вкл.решение№ 290 от 31.03. 2014г гр.д № 2982/2013,ІІІг.о).Утвърдено е разрешението ,че поискването на обяснения следва да се установи от работодателя ,но при конкретните факти тъкмо то не е установено.Установено в практиката е и разбирането ,че извод за тази установеност може да се направи единствено при създадена за служителя яснота ,че от него се искат именно обяснения по чл. 193 ал.1 КТ. В отклонение от това разбиране ,поставеният от защитата втори въпрос се услови на неотносими обстоятелства, при това едностранно и произволно оценявани от касатора . Еднозначен отговор в практиката има и въпроса , поставен във връзка с присъденото обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, в неговия правен аспект . Отговорът , който се оспорва от защитата , се основава на закона при изследването на юридическите факти ,от който произтича конкретното право на обезщетение . Липсва обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК защо установената практика следва да бъде изоставена
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2369 от 08.04.2014г по гр.дело № 2685/2014г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .