2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
гр.София, 14.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1595/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Т. Й. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 304 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 249/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на И. районен съд по гр.д.№ 571/ 2008 г., като по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателката против С. С. Д. иск за отмяна на дарението (до размер принадлежалата на ищцата ? идеална част), извършено с нотариален акт № 142, т.ІІІ, н.д.№ 1398/ 1996 г на нотариус при И. районен съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че в противоречие със задължителното тълкуване, направено в ТР на ОСГК на ВКС № 1 от 04.01.2001 г., въззивният съд не е обсъдил и не е преценил всички релевантни за спора доказателства, както и доводите й за наличието на нужда от издръжка. Освен това претендира, че в обжалваното решение въпросът какво следва да се разбира под „нужда от издръжка” бил разрешен различно от начина, по който това е направено в решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 1349/ 1999 г., решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 3604/ 2007 г., решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 4233/ 2007 г. и решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 1225/ 2008 г. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за отмяната му.
Ответникът по касация – С. С. С. – оспорва жалбата и я счита за неоснователна, без да взема отношение към въпроса налице ли са основания за допускане на обжалването.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно съдържанието на мотивите на въззивно решение. Със задължителното тълкуване въззивните съдилища са задължени да извършват самостоятелна преценка на доказателствата и да правят свои фактически и правни изводи по спора, а ако не сторят това, решението се счита постановено в нарушение на правилата на ГПК. В мотивите на обжалваното решение тези изисквания са изпълнени – направен е анализ на доказателствата по делото и са направени фактически изводи въз основа на кредитираните доказателства. Съдът е посочил кои доказателства намира за достоверни и какви факти приема за установени от тях, както и доводите на страните, с което е изпълнил указанията, дадени в тълкувателното решение. Що се касае до това, дали анализът на гласните доказателства е правилен и дали всички доказателствата са обсъдени правилно в тяхната взаимна връзка, то този въпрос не е такъв по чл.280 от ГПК. Неправилната преценка на доказателствата би съставлявала процесуално нарушение по чл.281 от ГПК, но не може да бъде разглеждана като основание за допускане на касационното обжалване и не може да се обсъжда от касационния съд в производството по чл.288 от ГПК.
Не се доказва да е налице противоречива практика по въпроса за това, кога е налице „нужда от издръжка” по смисъла на чл.227 ал.1 б.”В” от ЗЗД. Решение на ВКС, ІV г.о. № 79 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 3604/ 2007 г. не разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, следователно не може да обоснове извод за наличие на противоречива практика. Останалите цитирани от касатора решения на ВКС действително уважават искове за отмяна на дарения на основание чл.227 ал.1 б.”В” от ЗЗД, но те са постановени на базата на фактическа констатация, че доходите на дарителя са били недостатъчни да посрещат разходите, необходими за осигуряване на нормален живот. Това не противоречи на изводите в обжалваното въззивно решение, което е издадено след като е прието за установено, че ищцата е имала месечни доходи и приходи от продажби на имоти, позволяващи й да посреща месечните си нужди. Когато правните изводи в две решения са различни, но тези изводи се базират на различни фактически констатации, то не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съдебната практика, според която нужда от издръжка по смисъла на чл.227 ал.1 б.”В” от ЗЗД е налице тогава, когато дарителят не разполага с доходи и имущество, които да му позволяват, с оглед конкретните му необходимости, поддържане на нормално физическо съществуване, е трайно установена. Въззивното решение, което се обжалва в настоящето производство, не противоречи на тази практика, а е съобразено с нея.
Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на оспореното въззивно решение. Искането в тази насока не следва да бъде уважено.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 304 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 249/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: