О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1289
гр. София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4364/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Г. А. против решение № 04 от 06.01.2014 г. по гр. дело № 249/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответниците по касация – Ц. Ц. Д. и С. Ц. Д. не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение № 93 от 29.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на Ловешки окръжен съд и е осъдил К. Г. А. да заплати на С. Ц. Д. и на Ц. Ц. Д. сумата 1000 лв., направени разноски пред въззивната инстанция. За да постанови този резултат съдът е приел, че исковете по чл. 59 ЗЗД, предявени от К. А. против С. Ц. Д. и Ц. Ц. Д. за заплащане на обезщетение – по 57500 лв. от всяка от тях са недоказани по размер. В мотивите е изложено, че ищцата е извършила подобрения, изразяващи се в строително – ремонтни и строително – монтажни работи в чужд имот, подробно изброени в решението на апелативния съд, който по време на извършването им, в периода 2006 г – 2008 г. е собственост на С. Д. и Ц. Д.. Отразено е още, че за извършване на ремонта е било необходимо съгласието на родителите на ответниците Ц. Ц. и И. Ц., които са имали договор с ищцата посочените по – горе дейности да се заплатят от нея, а те да се издължат с картини, които ще нарисуват след ремонта. Съдебният състав е констатирал, че от събраните по делото доказателства не се установява, каква точно сума е платила ищцата на фирмите, извършили строително – монтажните работи. Въззивният съд е констатирал, че представените протоколи, справки, договори във връзка с тези строително – монтажни работи са частни документи, които са били оспорени от ответниците, а тежестта за доказване на обстоятелствата, обективирани в тях е възложена на ищцата. Второинстанционният съд е направил извод, че последната с ангажираните свидетелски показания и експертизи – съдебно – икономическа и съдебно – техническа не установява по убедителен и категоричен начин сумата, с която се е обеднила. Решаващият състав на въззивната инстанция е приел също така, че по делото не е установена и сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот вследствие на извършените подобрения, на която възлиза обогатяването на ответниците по претенциите. Разгледано е възражението на последните за погасяване на исковете по давност и е обоснован извод за това, че претенциите за заплащане на строително – монтажните работи до 16.02.2007 г. са погасени по давност, поради изтичане на 5 – годишната погасителна давност до датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2012 г. Изложените мотиви са обусловили решението на въззивния съд за отхвърляне на исковете, като недоказани.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени пет въпроса, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Първите два въпроса са свързани с правната квалификация на иска, като съдържанието им е формулирано, както следва:
„1. Какви са правомощията на решаващият съд при положение, че дадената от ищеца в исковата му молба правна квалификация на иска не кореспондира с изложените в молбата обстоятелства и не се подкрепя от събраните по делото доказателства, следва ли да определи точната правна квалификация на иска с оглед твърденията в исковата молба и доколко посоченото от ищеца правно основание обвързва съда” ;
„2. При сключен устен договор от родителите на непълнолетно и малолетно дете, от една страна и трето лице, от друга, касаещ недвижим имот собственост на децата, при положение, че родителите не са заявили, че действат от името и за сметка на действителните собственици, както и не са получавали тяхното потвърждение и съгласие, на какво основание следва да се уредят отношенията между третото лице, извършило разходи за подобрения в имота и неговите действителни собственици”.
С първият от цитираните въпроси жалбоподателката не е въвела общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулирането му се основава на хипотезата, която не отговаря на проведеното от инстанциите процедиране. Тази хипотеза се отнася до извършена от ищеца неправилна квалификация на иска, възприета от първоинстанционният съд и съответно неотстранена от въззивния съд, а в случая правната квалификация, от двете инстанции е определена въз основа на обстоятелствата, описани в исковата молба и уточнени в хода на производството с допълнителни молби от К. А. чрез процесуалните й представители. Първоинстанционният съд е оставял три пъти исковата молба без движение с конкретни указания за изясняване на твърденията на ищцата, привеждането им в съответствие със заявения петитум и процесуална легитимация на ответниците. В резултат на предприетата по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК проверка ищцата чрез процесуалния си представител е изложила обстоятелствена част и петитум на исковата молба, въз основа на които е разгледан от съдилищата правния спор. При тези обстоятелства въззивният съд не е разгледал иска на непредявено основание, решението му процесуално допустимо, както е процесуално допустимо и първоинстанционното решение, в който смисъл липсва основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за проверка вероятната недопустимост на въззивното решение. Въззивният съд не е потвърдил неправилна квалификация, дадена от първоинстанционния съд и съответно не се е отклонил от разрешенията, възприети в практиката /ППВС № 6/1974 г., ТР на ОСГК на ВС № 85/1968 г./. Следователно цитираният въпрос е формулиран въз основа на твърдения за процедиране, което апелативният съд не е провел. Ето защо следва да се приеме, че с този въпрос не е въведено общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката не е обосновала противоречие между правните разрешения на въззивния съд и задължителната съдебна практика. В тази насока липсва изцяло обосноваване на допълнителни основания, както по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради отсъствието на мотивирано изложение, в което да е аргументирано конкретно отклонение на въззивния съд от съдебната практика, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липсата на развити хипотези по нормата, по въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл.
Вторият от цитираните въпроси е въведен като общо теоретичен, без да е развит във връзка с конкретни правни разрешения на въззивния съд и съпоставката им със съдебната практика. Приложената такава дава отговори на въпроси, които не са идентични с въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. Обосноваването на допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя становище на касатора относно това, по кой ред поддържа претенциите си /в приложението се поддържа състав по чл. 79 ЗЗД и състав по чл. 60 ЗЗД/, за да аргументира твърденията за отклонение на въззивния съд от съдебната практика, но в случая не е изложено такова виждане на страната, обосноваващо противоречие в разрешенията между въззивния съд и други съдилища. Когато въпросът не е обвързан с правните разрешения на въззивния съд, както е в случая, с него не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият въпрос е формулиран, като следва:
„3.От кой момент започва да тече погасителната давност за дължими суми вложени в ремонта и строителството на имот, за който имот извършилият разходите е знаел, че е собственост на родителите с които е договарял, а се оказва собственост на техни малолетно и непълнолетно деца, и върху които имот пък родителите от своя страна имат запазено право на ползване”.
По въпроса не са изложи съображения, мотивиращи отклонението на въззивния съд от разрешенията в съдебната практика, т.е. не са развити допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 2 ГПК. Не са обосновани и основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, на съдебна практика, която не е актуална или на разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви, когато липсва съдебна практика по приложението им. При отсъствието на допълнителни основания не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Четвъртия от въпросите в приложението е изложен, както следва:
„4. При положение, че въззивният съд е приел за безспорно установен факта /стр.16 от решението/, че ищцата е извършила подобренията, „……. изразяващи се в строително ремонтни и строително монтажни работи в чужд имот” и по делото има назначена, изслушана и приета експертиза установяваща видовете работи и тяхната стойност, подкрепена и от свидетелските показания, не следва ли тези подобрения да се присъдят съобразно заключението на вещите лица, независимо от изключване на частните документи от доказателственият материал по делото”.
Въпросът не е правен, а фактически тъй като се отнася до преценка на обстоятелства по делото и съответно формиране на изводи по тях. Фактическите въпроси не са общи основания, съгласно разясненията в ТР №1/2009 г. на ОСГКТК и с поставянето им не се релевират предпоставки за допускане на касационен контрол. Освен това в мотивите на въззивното решение не е прието, както неправилно твърди жалбоподателката, че от свидетелските показания се установявали видовете работи в процесния имот. Напротив въззивният съд е приел, че от свидетелските показания и експертизите не се установява сумата, с която се е обеднила ищцата и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, т.е. въпросът не е съобразен с изводите на въззивния съд. Поради това със същият въпрос не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Следват да се има предвид още и следното. В приложението въпреки позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по всички въпроси не е въведено мотивирано изложение на това основание. Възпроизвеждането на нормативния текст на разпоредбата не съставлява обосноваване на основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 04 от 06.01.2014 г. по гр. дело № 249/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: