3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София 01.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №750/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. П. П. – С. от [населено място] срещу решение от 24.06.2010г. по гр.дело № 6396/2009г. на Софийски градски съд , с което е отхвърлен иск за възстановяване на нарушено право на личен живот ,като ответника бъде осъден да демонтира камера за видео наблюдение ,мотнирана на входната врата на жилищен блок . В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Като приносни за развитие на правото се поставят спорните въпроси по делото , по които не е формирана съдебна практика : денонощното видео наблюдение на входна врата в жилищна сграда , етажна собственост ,чрез монтирана камера ,представлява ли незаконно вмешателство в личния или семеен живот с оглед чл. 32 ал.2 от Конституцията ;допустимо ли е защитата на нарушеното лично право да се осъществи чрез разпореждане за демонтиране ; при наличие на конфликт на интереси между мнозинството етажни собственици и личните права на един ,кое право следва да се охранява с приоритет .
От страна на ответника Д. В. Ч. е постъпил отговор ,с който се оспорва основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане . Касаторът обосновава приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не с тълкуване на закона , а иска създаване на съдебна практика вместо закон , въз основа на обща конституционна норма , което е недопустимо .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .Изложеното не се обема от критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените въпроси, съображенията са следните:
По правния въпрос за непосредственото действие на конституционна норма в чл. 32 ал.2 от Конституцията при заявено по исков ред твърдение за накърнено лично право , който въпрос следва да бъде изведен от съдържанието на изложението при наличието на няколко пряко формулирани по предмета на делото въпроси , в практиката на Конституционния съд на РБ и Върховен касационен съд е наложено разбиране , че абсолютният характер на личното право и гаранциите за неприкосновеност намират защита в правния ред чрез законова регламентация ,от която гражданско-правните способи и общия исков ред са само една част , при определено от действащите закони приложно поле . Общият исков ред за защита на субективни права обема поправяне на вредоносните за личността последици при противоправни, засягащи личността действия , чрез осъдителния иск за обезщетение. ( виж Решение № 56 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5814/2007 г., I г. о., ГК ). Ето защо , ако се повдигне спор за нарушена неприкосновеност като резултат от действие на частно лице и ако същевременно по исков ред се претендира не обезщетение и не защита на собствеността чрез негаторен иск , а последици , каквито законът не предвижда при защитата на субективни права, т.е иска се ответникът да бъде осъден да премахне техническото средството за видеонаблюдение от входната врата на жилищна сграда в етажна собственост , независимо от положително решение на общото събрание на собствениците за оспорваното фактическо положение , гражданският съд не може да даде търсената защита на личната неприкосновеност чрез осъдителен иск ,при конкретно предявения петитум .
Решаващ по делото е не само общия въпрос за границите на действащото гражданско законодателство като защита и санкция, по който въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в принципно съответствие с изложеното по- горе разбиране в практиката. Дадена е решаващата оценка на фактите при конкретния случай. Въззивният съд е приел , че денонощното видеонаблюдение на входната врата на сградата , чрез техническо средство от конкретния вид , не е достатъчно, за да се приеме незаконно вмешателство в личния живот на някои от обитателите и поначало не е от категорията действия , изброени неизчепателно в чл. 32 ал.2 от Конституцията . Тълкуването на нормата е съответно на вложеното в нея съдържание и разрешението по случая не предпоставя необходимост да се отстраняват неясноти в правен източник по тълкувателен път.
Ето защо Върховен касационен съд не приема като основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК довода на защитата , че липсва съдебна практика във връзка с чл. 32 ал.2 от Конституцията и не е решен въпросът дали монтирано техническо средство , посредством което „се осъществява нарушение на правото на личен и семеен живот”,следва да бъде демонтирано в рамките на защитата на личното право , разбирана като пряк осъдителен иск за подобно действие .
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 24.06.2010г. по гр.дело № 6396/2009г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .