О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 129
гр. София, 15.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3608 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., подадена чрез адвокат Д. И. С., срещу решение № 79 от 21.04.2016 г. по гр. дело № 114/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав.
Ответникът Н. К. П. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Е. П. Д., в който са развити доводи за процесуална недопустимост на касационната жалба, както и за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Доводите на ответника по касация за процесуална недопустимост на касационната жалба са необосновани. Второинстанционното решение е постановено по въззивно дело, по което Пловдивски апелативен съд е приел сезиране с иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата 29120.34 лв. и иск за мораторна лихва за сумата 26519.43 лв. Претендираните вземания са над 5000 лв., поради което с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК следва да се приеме, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Състав на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ се е произнесъл по исковете, предявени от настоящите касатори срещу ответника по касационната жалба, както следва: отхвърлил е претенция, която е квалифицирал по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за разликата между 3979.02 лв. и 25155 лв., след като е отменил решение № 311 от 07.07.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на Старозагорски окръжен съд /СОС/, гражданско отделение, четвърти състав, с което е уважен иска в тази част, ведно с присъдената законна лихва от 26.06.2014 г. до окончателното й изплащане; потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ответника по касация за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата 26120.43 лв.; отменил е определение от 02.12.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на СОС за допълване на решение № 311 от 07.07.2015 г. по гр. дело № 71/2014 г. на СОС в частта за разноските, с която ответникът по исковете е осъден да заплати на ищците разноски за разликата между 430.76 лв. и 2723.26 лв.; осъдил е ищците да заплатят на ответника сумата 423.52 лв. разноски за въззивното производство. За да постанови този резултат, предмет на настоящата касационна жалба ПАС е приел, че страните по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. дело № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е било признато за установено по отношение на Н. К. П., че В. Г. П., Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., последните трима като наследници на Р. В. П. не дължат сумата 15000 лв., като дадена в заем от Н. К. П., 2700 лв., лихва върху главницата от 15000 лв. за периода от 01.01.2002 г. до 01.07.2002 г., 900 лв. лихва върху същата главница за периода от 01.07.2002 г. до 01.08.2002 г., 6 % месечна лихва върху главницата от 01.08.2002 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 372 лв., по изпълнителен лист от 13.08.2002 г., издаден по гр. дело № 951/2002 г. на Казанлъшки районен съд, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека № 135, том ІІ, рег. № 2702, дело № 361/2001 г. ПАС е мотивирал разбирането, че с касационното решение, с което е уважен иск по чл. 254 ГПК /отм./, изпълняемото право, предмет на несъдебно изпълнително основание е съдебно отречено, като по отрицателния установителен иск е констатирана недължимост на вземането по изпълнителния лист, което обуславя връщане на събраните до влизане на акта на ВКС по изпълнителното производство суми, поради начална липса на правно основание за заплащането им. В мотивите е отразено още, че изплащането на задълженията по изпълнителното дело е направено от наследодателите и техните правоприемници, като за погасени с изтичането на 5 – годишна давност са приети вземания по плащания, извършени от длъжниците, подробно изброени в мотивите на решението. ПАС е приел, че непогасени по давност и дължими са вземанията на Е. Р. П. и В. Р. П., за всеки от тях по 810.53 лв. и на Д. Х. П. сумата 3657.94 лв. След разглеждане на възражението за погасяване на вземанията по давност, въззивният съд е обсъдил възражението на ответника П. за прихващане на дължимите от него суми с насрещно негово вземане в размер на сумата 1300 лв. по изпълнителен лист по гр. дело № 937/2004 г. на Казанлъшки районен съд и е приел, че П. има насрещни вземания спрямо ищците, а именно спрямо Д. П. сума в размер на 744.44 лв., а спрямо Е. П. и В. П. суми в размер на 277.77 лв., след прихващането на които дължимите суми на ищците възлизат на 2913.50 лв. за Д. П. и по 532.76 лв. за Е. П. и В. П.. По отношение на иска за мораторна лихва въззивният съд е приел, че ищците не са поканили ответника да изпълни задължението за връщане на платените от тях и получени от него без основание суми, преди подаване на исковата молба, поради което ответникът не е в забава. Съдът е приел, че същият дължи законна лихва само върху дължимите от него главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. По отношение на определението по чл. 248 ГПК апелативният съд е приел съображения за коригиране на постановения правен резултат. По – конкретно съдът е посочил, че искането за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК не е било заявено в срок от ответника по претенциите, до приключване на последното заседание в съответната инстанция. За това е обосновал извод за правилното им присъждане, съобразно пълният им размер, но предвид изхода на делото при въззивното разглеждане е преценил, че разноските следва да бъдат присъдени с оглед уважената част от исковете, т.е. до размер на сумата 430.76 лева.
Настоящият състав на ВКС намира, че първоинстанционният съд, а след подаването на въззивни жалби и апелативният съд са били нередовно сезирани с искова молба, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като нередовностите й не са били отстранени, а в решенията на окръжния и апелативния съд са обсъдени обстоятелства, за които липсват процесуално въведени фактически и правни твърдения. С молба вх. № 9287/01.08.2014 г. по регистъра на първоинстанционния съд ищците са заявили, че представят актуализирана искова молба и „Справка изчисление относно претендираната мораторна лихва”, в които са отразили плащанията на своите наследодатели, както и плащанията, които те са направили в изпълнителното производство. С последваща молба вх. № 9787/18.08.2014 г. са поискали изменение на претенциите, а с молба вх. № 14232/.03.12.2014 г. ищците са предявили иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата 29120.34 лв. и иск за мораторна лихва за сумата 26519.43 лв.
Така предприетите от ищците процесуални действия не са били подложени на проверка от първоинстанционния съд за преценка на редовността на исковата молба. В цитираните по – горе уточняващи молби са изложени твърдения, с които не е разграничено, с каква част от платеното в изпълнителното производство от наследодателите – Р. П. и В. П. ответникът е получил парични суми, без основание по отношение на всеки ищец в качеството му на наследник и в тази връзка, какви твърдения всеки ищец поддържа за формирането на вземането си от лично направените от него вноски и от припадащите му се като наследник плащания, извършени от наследодателите в изпълнителния процес. Поради непълнотата на изложените твърдения обстоятелствената част на исковата молба е останала неясна. Предприетите след това съдопроизводствени действия по изменение на претенциите, при създадената непълнота на фактическата обстановка, отразена с исковата молба и допълващите я молби са прибавили нови нередовности по отношение на фактическите твърдения и петитум на исковете. Ищците са въвели увеличение на исковете, но като краен резултат, без преди това да конкретизират формирането на вземанията си, като резултат от лично направените от всеки от тях вноски и от припадащите се на всеки от тях, като наследник плащания, извършени от наследодателите в изпълнителния процес. Окръжният съд не е постановил определение, с което да се произнесе по допустимостта на направените искания – за уточнение на исковете и за изменение на претенциите. Липсва съдебен акт за приемане на молбите за увеличение на исковете. Така изложените обстоятелства не са били подложени на преценка за редовност, с оглед изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК от окръжния съд. Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора също така следва да проверява редовността на предявените искове, въз основа на самостоятелна проверка за редовност на исковата молба.
Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС при тази хипотеза ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване на въззивното решение, а преценката за допустимостта следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая, предвид изложеното по- горе относно сезирането на въззивния съд, трябва да се допусне касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените в изложението въпроси третират наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК при редовно сезиране на въззивния съд, а възникналият въпрос за допустимостта на въззивното решение, респективно за допустимостта на предявения иск предхожда въпросите, произтичащи от произнасянето на въззивния съд по съществото на спора и предпоставя преценка за тяхната релевантност при допустимост на въззивното решение. За това същите не релевират предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 21.04.2016 г. по гр. дело № 114/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав в обжалваната част.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса в размер на сумата 1000.24 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: