4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№129
С., 26.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1420 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ю. Б., чрез пълномощника му адвокат Е. В., против решение от 12.08.2013 г., постановено по гр.д. № 4638 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 21.12.2011 г. по гр.д. № 8074/1996 г. на Софийски районен съд, 54-ти състав за извършване на съдебна делба чрез поставяне в дял на С. Е. Ц.-Б. на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ на апартамент № 21 в [населено място],[жк][жилищен адрес] при условие, че в шестмесечен срок от датата на влизане в законна сила на решението заплати на В. Ю. Б. за уравнение на дела му сумата 32500 лв., ведно със законната лихва; определена е дължимата от съделителите държавна такса върху стойността на дела им и е отхвърлена претенцията на В. Ю. Б. по чл.286, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.31, ал.2 ЗС против С. Ц.-Б. за заплащане обезщетение в размер на 100 лв. месечно, общо в размер на 18 100 лв. за лишаване от ползването на жилището в периода от датата на подаване на исковата молба – 23.10.1996 г. до 30.11.2011 г.
Ответникът по касационната жалба С. Е. Ц.-Б. не е подала писмен отговор.
В. производство е било образувано по жалба на В. Ю. Б. с довод, че не е спазен срокът за предявяване на възлагателната претенция от страна на С. Б., както и че съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване и прекратена съпружеска имуществена общност, поради което е неприложим чл.288, ал.3 ГПК /отм./. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че възлагателната претенция е своевременно предявена, тъй като е заявена още с исковата молба и правилно е разгледана от съда. Счетено е, че от представените в първата фаза на делбеното производство доказателства се установява, че съсобствеността е възникнала на основание прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване /по закон и по завещание/. Съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС комбинирана /смесена/ съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася на публична продан. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е прието, че смесена съсобственост не е налице, когато вещта е била съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг /освен в хипотезата на чл.14, ал.7 СК от 1968 г./, както и когато наследниците извършват помежду си разпоредителни сделки /тъй като в този случай не се променя наследствения характер на имота, а само се уголемява квотата на някой от наследниците/. В обобщение е прието, че в случая не е налице смесена съсобственост и е допустимо възлагане на имота по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./.
К. поставя въпросите: налице ли е смесена съсобственост върху процесния имот, след като е възникнала от прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и завещание и допустимо ли е възлагане по чл.288, ал.3 ГПК?; 2. предявена ли е възлагателна претенция, предвид направената такава в исковата молба на едно основание и друга такава несвоевременно във втората фаза на делбеното производство на друго основание?
По първия въпрос се поддържа противоречие с ТР № 1/2004 г., ОСГК на ВКС, т.8, съгласно която при съсобственост, възникнала в резултата на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 /отм./ не е допустимо, а в мотивите за такава съсобственост е даден пример в следните случаи: прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Тълкуването съответства на това по т.7 от същото тълкувателно решение, съгласно която, съотношението между чл.288, ал.3 ГПК /отм./ и чл.288, ал.2 ГПК /отм./ е съотношение на общ към специален закон, като съотношението на двете норми касае конкуренция на правни, а не на фактически основания, а мотивите за това тълкуване са, че със смъртта на едно лице се открива наследството му и ако това лице е в брак, се прекратява както брачната връзка, така и съпружеската имуществена общност, като участващият в делбата преживял съпруг на неподеляемия недвижим жилищен имот – съпружеска имуществена общност, има двойното качество: на наследник и съсобственик, като наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 288, ал.2 /отм./ ГПК изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал.З ГПК /отм./ и конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия, съответно разпоредбата на чл. 288, ал.З ГПК /отм./ ще намери приложение, доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 288, ал.2 ГПК /отм./. Съгласно чл. 9 ЗН преживелият съпруг, доколкото не е обявен за недостоен (чл. З ЗН), наследява наред със съответния ред на призованите към наследяване лица. В делбата на имот – съпружеска имуществена общност, той има двойно качество: на наследник и на съсобственик на лично основание. Законодателят е създал привилегията на чл. 288, ал.2 ГПК /отм./ само в полза на преживелия съпруг-съсобственик. Ако имотът, предмет на делбения процес, е лична собственост на покойния съпруг – наследодател, преживелият съпруг ще се ползва само от правата си на сънаследник по чл. 288, ал.З ГПК /отм./.
Посоченото тълкуване обуславя извода, че когато съсобствеността върху делбения имот е възникнала в резултат на прекратена със смъртата на единия съпруг съпружеска имуществена общност и наследяване, преживелия съпруг участва в делбата в двойно качество, като съсобственик на самостоятелно основание и като наследник. Когато искането за възлагане е направено от преживелия съпруг, съдът следва да го квалифицира по чл.288, ал.2 /отм./ или по чл.288, ал.3 /отм./ ГПК в зависимост от това дали имотът е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на починалия съпруг или лична собственост на починалия съпруг. В настоящия случай съдът е квалифицирал претенцията за възлагане на С. Б. по чл.288, ал.3 /отм./ ГПК, макар имотът да не е бил лична собственост на наследодателя, а да е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на Ю. Б., вместо по чл.288, ал.2 /отм./ ГПК съобразно указанията по приложение на процесуалния закон в т.7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В касационната жалба обаче липсват доводи относно материалноправните предпоставки за възлагане на имота – че същият е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг; че направилия възлагателната претенция е преживял съпруг и наследник по закон и че не притежава друго жилище. Следователно поставеният въпрос касае единствено правната квалификация под която е следвало да се разгледа претенцията за възлагане на С. Б. и дори да се приеме, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС тази претенция е разгледана по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, то това не би рефлектирало върху изхода на настоящия спор, доколкото основателна би се явила и претенцията, разгледана по квалификацията на чл.288, ал.2 ГПК /отм./, която създава привилегия за преживелия съпруг.
Тъй като не би могъл да обуслови различен изход на спорът относно способът за извършване на делбата, то първият поставен въпрос не може да обоснове допускане до касацонно обжалване.
Вторият въпрос е свързан с тезата на касатора, че С. Б. е направила две различни искания за възлагане на имота. Тезата е неоснователна, тъй като искането за възлагане е заявено още с исковата молба, а задължение на съда е да го квалифицира по правната норма, приложима към момента на разрешаване на спора относно начина на извършване на делбата, а съответно въпросът не може да обоснове допускане до касационно обжалване.
По отношение въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът на В. Б. против С. Б. по чл.31, ал.2 ЗС не са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а съответно не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2013 г., постановено по гр.д. № 4638 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: