2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
С., 25.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 645/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 14 от 11.02.2010 г. по в. гр. д. № 685/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след отмяна на поставеното от Плевенски окръжен съд решение № 85 от 31.07.2009г. по т. д. № 53/2009 г. в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма],[населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 17 661.78 евро, с левова равностойност 34 543.45 лв., дадени по договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 23.01.2006 г. С въззивното решение е отменено и постановеното от Плевенски окръжен съд определение № 399 от 29.09.2009 г., с което в полза на [фирма],[населено място] са присъдени разноски по делото в размер на 2 518 лв., като такива са присъдени в полза на [фирма],[населено място] в размер на 1 906 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извършеното от въззивния съд тълкуване на сключения между страните договор за посредничество при закупуване на недвижим имот и по-конкретно – по отношение клаузата на чл. 5 от същия, предвиждаща заплащането на авансови суми във връзка с изпълнението му, като в тази връзка обосновава становището, че уговореният аванс следва да бъде закрит с извършването на работата и прихващане на договореното комисионно възнаграждение в размер на 2.5 % от цената на закупените имоти. Като неправилни касаторът преценява и изводите на решаващия състав, че процесният договор не е бил развален, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за отправяне на писмено предизвестие до ответника с предоставен подходящ срок за изпълнение на задълженията му и че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД за незабавно преустановяване на облигационната връзка. Оплакването за процесуално нарушение е обосновано с твърдението, че съдът е взел предвид писмено доказателство – писмо от “Т. Т. Г.”, което не е било надлежно приобщено към доказателствата по делото.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора, въззивното решение съдържа произнасяне по съществен въпрос от материалноправно и процесуалноправно естество в нарушение на практиката на ВКС – Постановление на Пленума на Върховен съд № 1 от 28.05.1979 г., решение № 15 от 26.04.1993 г. по гр. д. № 342/1992 г. на ВС, петчленен състав и решение по в. а. д. № 69/2000 г.
Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – не заявява становище по допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения от [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че липсва основание за връщане на заплатения от ищеца аванс от 19 000 евро по договор от 23.01.2006 г. за посредничество при покупка на недвижим имот. Отхвърлянето на претенцията е аргументирано с извода, че процесният договор не е бил развален по реда на чл. 87 ЗЗД с изпратеното от възложителя [фирма] писмо от 04.10.2007 г., тъй като от изложените в него причини не се установява, че основание за преустановяване на правоотношението между страните е неизпълнение на поетите от посредника задължения. Според съдебния състав, в писмото дори се съдържа изрично признание на факта, че от името и за сметка на ищцовото дружество са закупени три имота и за тях се дължи комисионна на ответника. Доколкото ищецът не е направил възражение, че закупените имоти са в други местности, а не в посочената в договора местност “Н. шатра”, съдът е счел, че само това обстоятелство не е достатъчно да обоснове твърдяното неизпълнение и съответно разваляне на договора, още повече без на ответника да е предоставен подходящ срок за закупуване на имоти в уговорената местност с предупреждение за разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Отделно от това, решаващият състав е съобразил и клаузата на т. 6 от договора, според която срокът на договора е “до изчерпване предмета на договора”, като е приел, че при липсата на конкретно уговорени срокове за изпълнение задълженията на ответника, не може да се счита, че е налице забава от негова страна, обосноваваща разваляне на облигационната връзка. Поради липсата на данни в периода от сключването на договора до писмото от 04.10.2007г. възложителят да е отправял писмени изявления до изпълнителя, че забавя изпълнението и това не удоволетворява интереса му и че същото е безполезно, съдът е направил извод, че не е налице и хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора без предупреждение. При преценката, налице ли е основание за връщане на платения аванс, решаващата инстанция е изложила съображения и за характера и предназначението на уговорения в т. 5 от договора аванс, като въз основа на извършено тълкуване на тази клауза в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, е приела, че задължението на възложителя да превежда на изпълнителя периодично авансово суми във връзка с изпълнение на договора “първата в размер на 19 000 евро, а следващите съобразно пазарните условия и потребности за изпълнение предмета на договора”, е различно от задължението за заплащане на уговореното в т. 2 и т. 9 комисионно възнаграждение в размер на 2.5 % върху договорената пазарна цена и че същото не следва да се включва в аванса.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че касаторът не е формулирал въпроса, по отношение на който следва да се преценява наличието на поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият е аргументирал твърдението си за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС единствено с оплакването за неправилност на извода, че връщането на процесната сума е недължимо, тъй като тя е предназначена за започване изпълнението на договора, а не за закупуване на недвижими имоти. Това оплакване е относимо към основанията за касационен контрол по чл. 281 ГПК, но не може да се обсъжда в производството по неговото допускане. Липсата на конкретно посочен въпрос води до невъзможност да бъде направен съответно извод и относно наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. дали релевираният от касатора въпрос действително е от значение за изхода на настоящия спор, защото решаването му е обусловило крайния правен резултат.
В действителност, оплакването на касатора сочи като значим за делото въпроса за тълкуването на процесния договор. По отношение на този въпрос, обаче, поддържаното основание за допускане на касационното обжалване не е доказано. Представената съдебна практика /с оглед указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за такава не се счита арбитражното решение/ касае материята на неоснователното обогатяване, а не тълкуването на договорите.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 14 от 11.02.2010 г. по в. гр. д. № 685/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: