О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
С., 01.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Х. гр.дело N 5422 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. П. М. чрез пълномощник адв. К. П. срещу решение № 1231/22.06.2015 г. по гр.д.№2072/2014 г. на Окръжен съд-Варна.
Ответникът по касационната жалба- Общинска служба по земеделие-В. в писмен отговор подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт С. К. я оспорва.Претендира възнаграждение за юрисконсулт.Ответниците по касационната жалба В. С. Г.-В.,В. Д. В. и Д. Р. П. в писмени отговори, подадени чрез пълномощника им адв. В. Б. я оспорват.Не претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3466/ 03. 07. 2014 г. по гр. д. № 3791/ 2013 г. на Районен съд-Варна, 21 състав.С него е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл. 124 ал.5 ГПК за установяване в отношенията й с ответниците ,че съществува престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на неверно заключение от Г., В. и П. в качеството им на вещи лица по назначена тройна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/по гр.д.№3586/2001 г. на Районен съд-Варна, 21 състав, депозирана на 10.10.2002 г. и приета в проведено открито съдебно заседание по делото на 18.10.2002 г. В. съд е направил извод, че предявеният иск е допустим, че от датата на приемане на заключението до подаване на исковата молба на 20.03.2013 г. са изминали повече от десет години, изтекла е предвидената в чл.80 ал.1 т.3 НК давност, което препятства възбуждане на наказателно преследване. Приел е също така, че решение постановено в полза на касаторката, би послужило като основание за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3586/ 2001 г. на Районен съд-Варна, 21 състав, с което на основание чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ е отменено частично решение № 619/ 24.06.1999 г. на ПК-В., като е отхвърлена жалбата на касаторката относно отказа да й бъде възстановено правото на собственост върху части от недвижими имоти, намиращи се в землището на [населено място],[жк], м. “Манастира“, представляващи части от имоти пл.№№ 1570, 1571 и 1572 по КП от 1960 г., както са посочени по скица към заключението на тройна СТЕ от 31.01.2003 г. Посочил е, че в нейна тежест е да установи главно и пълно, че вещите лица съзнателно, при условията на умисъл или на непредпазливост са дали невярно заключение, с което са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл.291 НК с всички негови елементи от обективна и субективна страна. Приел е за безспорно установено, че със СТЕ от 10.10.2002 г. вещите лица са дали заключение, че процесните имоти имат характер на земеделска земя и са включени в ТКЗС. За територия от 254 дка е осъществена промяна на предназначението на земята. Със заповед № 47/ 20.04.1988 г. на председателя на ИК на ОНС е одобрен застроителен и регулационен план на зона за краткотраен отдих „Прибой“, формирани са шест групи имоти, като процесните попадат в група А. Вещите лица са дали положителен отговор на въпроса дали е проведено строително мероприятие- в имотите са построени 23 бр. бунгала,ресторант-столова и склад, с основи от плоча, изградени са от дървени плоскости и етернитови плочи и покриви от ламарина. За строителството им е издадено строително разрешение № 33/ 12.07.1988 г. на комбинат „Е.“ и строителен протокол № 25/ 14.07.1988 г. Бунгалата са построени при спазване на нормативните изисквания, с одобрени типови проекти и вертикална планировка, а за ресторант-столова и склад не са открити строителни книжа. От приетата в първоинстанционното производство СТЕ е установено, че на територията, съвпадаща с процесните имоти са разположени 24 бунгала, които са отговарят на всички изисквания за изграждането им, по надлежния ред са приети и въведени в експлоатация. От назначената във въззивното производство тричленна СТЕ е установено, че е налице съответствие със ситуирането на петната за застрояване и изграденото на място съгласно КК и З. от 1987 г. и че такова съответствие с плана от 1988 г. липсва. То се дължи на факта,че върху З. от 1988 г. не са отразени координационни кръстове, не може да се мащабира точно и да се привърже към действащата КК. Не е наличен и регулационен план, който да послужи за съпоставка и сравнение. Не са открити данни З. от 1988 г. да е бил укрит към момента на изготвяне на заключението от 10.10.2002 г. Посочено е, че постройките са изградени при спазване на нормативните изисквания, с изключение на ресторант, за който няма приложена документация. При тези данни въззивният съд, кредитирайки заключенията на двете експертизи по делото, е направил извод, че не е доказано от обективна и субективна страна извършване на престъпно деяние по чл.291 НК от вещите лица и че заключението от 10.10.2002 г. , изготвено от тях, е вярно. Доколкото е налице нова информация, то задължение на страните е било да представят на експертите нужните доказателства в тази връзка. Приел е освен това, че не са представени никакви доказателства за установяване субективната страна на твърдяното престъпно деяние.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа тези по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд е основал изводите си само на заключенията на двете експертизи, назначени по делото и изцяло е игнорирал всички останали писмени доказателства, неоспорени от ответниците, които подробно изброява, а така също отделни части от заключението на тройната експертиза по делото и на заключения на вещо лице В. и на вещо лице К. И.. Прави подробен коментар и анализ на тези доказателства. Посочва, че въззивният съд е имал процесуалната възможност да обсъди тези доказателства и да приеме, че са неотносими към правния спор или да постанови решение,с което да уважи предявения иск.
Поставя процесуалноправния въпрос:
-следва ли въззивният съд при иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпление по чл.291 НК да обоснове и мотивира своето решение само със заключение на вещи лица-основна и допълнителна тройна СТЕ, без да обсъжда никакви други писмени доказателства.
Поддържа, че необсъждането на всички доказателства е в противоречие с ППВС № 7/27.12.1965 г. и на решение по гр.д.№1620/2009 г., І г.о.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя процесуалноправния въпрос:
-кои са пасивно легитимирани ответници по иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК на които лица установените престъпни обстоятелства следва да им се противопоставят, когато заключението на вещите лица, за които се твърди извършване на престъпление по чл.291 НК, касае имот, чието възстановяване е отказано по реда на ЗСПЗЗ поради извършено твърдяно законно застрояване на основание индивидуални административни актове издавани от съответната община, чиято законосъобразност е спорна.
Посочва, че според приетото в ТР № 20/ 02.03.1968 г. на ОСГК по предявения иск пасивно легитимирани са лицата, за които се твърди, че са извършили престъплението и всички лица, на които установените престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. Твърди, че всички процесни имоти попадат в строителните граници на [населено място], за цялата територия има изготвен и приет ОУП и отделно поне два З., всички книжа и документи са издавани и одобрявани от отдел „Архитектура и благоустройство“ и подписвани от главния архитект на Община-В.. С. като отказът за възстановяване на процесните имоти е с мотив извършени законосъобразни действия от това трето лице, същото би следвало да е страна в настоящото производство. Поддържа, че за съвместна пасивна процесуална легитимация съдът следва да следи служебно и че [община] е следвало да бъде конституирана като ответник по делото задължителен другар.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г. о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. С чл. 280 ал. 1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора , обусловил е правните изводи на съда и е от значение за изхода на конкретното дело. Според приетото в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК въпросът, покриващ изискванията за общо основание за допустимост не трябва да е свързан с правилността на решението, с възприеманата фактическа обстановка и с обсъждане на събраните по делото доказателства . В този случай той представлява оплакване за необоснованост или допуснати процесуални нарушения. К. трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Първият поставен въпрос се отнася до оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в необсъждане на всички представени доказателства. Тези оплаквания са извън предмета на настоящото производство и могат да бъдат анализирани едва след селектиране на касационната жалба. К. съд би нарушил диспозитивното начало, ако сам изведе обуславящият въпрос въз основа на оплакванията на касатора.
Следващият въпрос е свързан с твърдяна недопустимост на въззивното решение поради неучастието на задължителен другар. За допустимостта на атакувания съдебен акт касационният съд следи служебно и без да е обосновано общо и допълнително основание. Поради това касационният съд ще го разгледа,без оглед на това, че хипотезите в които е зададен не са релевантни. По въпроса е създадена задължителна съдебна практика с решение по гр.д.№3904/2914 г., ІV г.о., което се споделя от настоящия състав.Според разрешенията в него не са необходими другари в производство по иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК заинтересуваните лица в производство по оспорване на административни актове, когато ответник по иска е лице дало заключение в административното дело при твърдение,че е извършило престъпление по чл.291 НК. Другарството е допустимо, когато исковете , предявени срещу другарите имат общи техни права или права и задължения, които почиват на едно и също основание. Необходимо е установяване наличието на връзка на обусловеност на даденото заключение с конкретното гражданско правоотношение и спрямо конкретни граждански субекти. Заинтересовани са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалваният административен акт предизвиква правни последици, но необходимото другарство е налице само когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени.Те следва да се отнасят до едно и също правоотношение, в което всички другари са участници или имат спрямо него едно и също положение и с оглед неговото естество или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички. Наличността на еднакъв спрямо всички другари преюдициален въпрос не води до необходимо другарство. В заключение в цитираното решение е прието, че заинтересованите лица в един административен процес не са необходими другари в производство по иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК. Производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по своя характер е административно и приключва с издаването на административен акт с конститутивно действие. Страни по него са заявителите и ПК, сега общинската служба по земеделие. Други страни и заинтересувани лица в това производство не се конституират. Поради това не може да се приеме, че общината се явява такова лице. В настоящия случай не са водени и административни процеси за оспорване на административните актове, на които касаторката се позовава. Страните по делото са правилно конституирани, не е налице пасивно легитимиран задължителен другар, който не е участвал в процеса. Поради това възражението за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно.
Н. на общо и допълнително основание ще има за резултат недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на Общинска служба по земеделие на основание чл.78 ал.8 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1231/ 22.06.2015 г. по гр.д.№2072/2014 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Н. П. М. да заплати на Общинска служба по земеделие-В. сумата 150 лв. направени разноски по делото за възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: