О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 02.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2433 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. Н. К. и „Финикал“ЕООД срещу решение № 191/12.06.2019г. по в.т.д. № 234/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 70/ 11. 02. 2019 г. на Пловдивски окръжен съд по т.д. № 479/2015 г. за отхвърляне молбата на „Финикал“ЕООД с правно основание чл. 625 ТЗ и на присъединения кредитор Г. Н. К. за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касацията „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими- подадени в предвидения срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че „Финикал“ЕООД и Г. Н. К. са основали твърденията си за наличие на качество си като кредитори на длъжника въз основа на: за ЕООД – съществува вземане в размер на 319 839,85лв., представляващо цена с ДДС на произведена и изкупена през м.май 2015г., но неплатена електрическа енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1084/30.09.2013г. и споразумение от 18.11.2013г. за заместване на продавача по горния договор № 1084 от „Финикал“ЕООД, а за физическото лице – за вземане в размер на 1 459 764,83 лв., представляващо цена на закупена, но неплатена електрическа енергия по договор № 63/04.03.2003г., което вземане е било възложено вместо плащане на Г. К. по реда на чл.510 ГПК. ПАС е счел, че за нуждите на производството по чл.625 ТЗ качеството кредитор на „Финикал“ЕООД и на Г. К. е доказано. Приел е, че презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ е оборена от събраните доказателства по делото. Спиране на плащанията по заявените две вземания е налице, но то е поради направен избор от страна на длъжника на осн. чл.75, ал.2 ЗЗД с оглед разумно управление на търговските му дела до разрешаване на въпроса кой е действителният титуляр на съответното вземане, респ. кое лице се явява овластено да получи изпълнение от длъжника, предвид висящите дела пред ПРС и пред ПОС, представляващи спорове между кредитори. Също така ПАС е приел, че не се установява твърдяното състояние на неплатежоспособност на длъжника. Съвкупната преценка на всички заключения по назначените експертизи е довела до извод, че ответникът разполага с достатъчно имущество, за да покрие задълженията си към всеки от неговите кредитори. По безспорните вземания няма забавяне в плащанията им, спрени са плащания по спорни вземания. Показателите за обща ликвидност, бърза ликвидност и за финансова автономност към 31.12.2017г. показват подобряваща се тенденция на покачване на стойностите и достигане към посочения момент на такива над средните и положителни финансови резултати. Установява се, че текущите активи на ответника превишават значително задълженията му, включително и въз основа на разчети със свързани лица. Съдът е съобразил, че по-голяма част от активите на ответното дружество се формират от постоянни и предвидими вземания, които са събираеми, поради което е споделил с препращане по реда на чл.272 ГПК подробните мотиви на ПОС в тази връзка и е направил цялостен извод за недоказаност на състояние на неплатежоспосолност, респ. свръхзадълженост.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба на Г. Н. К. са поставени следните правни въпроси: 1/Допустимо ли е съдът в производство по несъстоятелност да приеме, че твърденията на молителите за съществуващо състояние на неплатежоспособност и /или евентуална свръхзадълженост на длъжника е недоказано или следва служебно да събере доказателства относно платежоспособността на длъжника?; 2/ При преценка на неплатежоспособността следва ли да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност? Въпросите са обосновани с допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на дадените по тях разрешения от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/03.12.2018г. по т.д. № 1/2017г., а по втори въпрос и с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 25/21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, II т.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба на „Финикал“ЕООД са формулирани следните правни въпроси: 1/ За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; 2/ Длъжна ли е въззивната инстанция да уважи направени пред нея доказателствени искания, целящи да установят платежоспособността на длъжника, а при отказ да уважи такива доказателствени искания на страните, следва ли съдът да се мотивира?; 3/Допустимо ли е съдът в производството по несъстоятелност да приеме, че твърденията на молителите за наличие на състояние на неплатежоспособност на длъжника е недоказано или следва служебно да събере доказателства относно платежоспособността на длъжника?; 4/ При преценката за неплатежоспособност трябва ли да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност? По всички въпроси е въведено допълнително основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК като касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ППВС № 7/27.12.1965г., ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 553/27.06.2013г. по гр.д. № 196/2012г. на ВКС, IV г.о. и мн.други – по първи въпрос; ТР№1/03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС и решение № 92/03.04.2013г. по гр.д. № 1147/2012г. на ВКС, IV г.о. – по втори въпрос; ТР№1/03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС- по трети въпрос и Решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, II т.о. и Решение № 25/21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, II т.о. – по четвърти въпрос.
В своята съвкупност поставените и по двете касационни жалби въпроси имат отношение към установяване на твърдяното по молбата по чл.625 ТЗ състояние на неплажоспособност/ свръхзадълженост на длъжника. В т.1 от ТР № 1 от 03. 12. 2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че след приключването на първото засадение по делото преклузия настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата (за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане – по давност, чрез плащане, прихващане и др.), но не и за възраженията и доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, уреждаща засилено служебно начало за установяването на факти и за събирането на доказателства, произтичащо от действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на всички, а не само за страните по делото (чл. 630, ал. 3 ТЗ). След като съдът по несъстоятелността може по всяко време служебно да събира доказателства относно платежоспособността на длъжника, не би могло да се отрече правото на длъжника да прави възражения и да ангажира доказателства в тази връзка и след приключване на първото заседание по делото.
Съответно в цитираната и от касатора“Финикал“ЕООД съдебна практика относно задължението на въззивния съд по чл.236, ал.2 ГПК се приема, че то касае обсъждане на всички релевантни доводи и доказателства, съобразно изложените такива във въззивната жалба и отговора на същата.
По отношение на критериите за преценка на състоянието на неплатежоспособност в посоченото от касаторите Решение № 25/21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, II т.о. се дава отговор, че решаващият съд трябва да вземе предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на решението и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност, така напр.: вид на активите, събираемост на вземанията, размер и изискуемост на задължения на длъжника, кога и в какъв размер са извършвани плащания по тях и пр.
С обжалваното въззивно решение ПАС не се е отклонил от така изложената по-горе съдебна практика на ВКС.
По отношение спирането на плащанията на конкретни задължения въззивният съд е изложил съображения, защо счита, че това поведение не е породено от състояние на невъзможност да бъдат изпълнени, а поради спор за титулярството между кредитори. Проверката на правилността на тези изводи има отношение към преценката по същество на касационната жалба и обсъждане на конкретни доказателства, а не към анализ на общите и допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Доводите и в двете касационни жалби за необсъждане на: ефекта на споразумителен протокол от 13.02.2017г. на длъжника с „НЕК“ЕАД при съпоставка със заключението на в.л. К.; дали вземанията към свързани лица са били погасени; обратното действие на отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и пр., не подлежат на коментар от настоящата инстанция по същество, а единствено в аспект на горепосочените задължения на въззивния съд относно установяване на действителното финансово състояние на длъжника. В случая ПАС е изложил както собствени изводи, така и възприети чрез препращане към мотивите на ПОС аргументи, относно кредитиране на заключенията по назначените по делото ССЕ, вкл. допълнителното заключение на в.л. К.. В това число съдът е отчел стойностите на установените от вещото лице: общ размер на безспорните, ликвидни и изискуеми задължения, респ. колко от тях са неплатени; коефициентите на ликвидност са коментирани с оглед структурата на активите и предвид спецификата на търговската дейност на дружеството-длъжник; съобразил е и последния по време финансов отчет към 31.12.2018г., а в контекста на същия и разликата в повече на текущи активи към текущи задължения, вкл. и предвид разчети със свързани лица. Съответно в мотивите на първоинстанционното решение е обсъден споразумителният протокол като фактор за икономическото състояние на длъжника. Насоката, в която касаторите считат, че следва той да се преценява касае тяхно оплакване за евентуална необоснованост на обжалвания съдебен акт. По отношение доказателствените искания във връзка с решението на ВАС за отмяната на решение на КЕВР следва да се има предвид, че ПАС и ПОС са споделили позиция, че на изследване подлежат изискуемите и ликвидни задължения на длъжника. ПОС е отказал допускане на ССЕ като е изложил мотиви, че сочените доказателства не удостоверяват такива задължения, а ПАС, за да откаже допускане на поисканата от касаторите допълнителна ССЕ е преценил и представените нови писмени доказателства пред въззивната инстанция от ответника за последващи приети от КЕВР решения във връзка със съдебната отмяна на предходни административни актове.
Поради неизпълнение на соченото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнително основание обжалваното решение на ПАС не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191/12.06.2019г. по в.т.д. № 234/2019г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.