О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр.София, 10. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1391/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав, постановено на 15.05.2009 год. по в.гр.дело № 2307/2008 год., с което е оставено в сила решението на СРС, 27-ми състав, постановено на 13.03.2008 год. по гр.дело № 5002/2007 год. в обжалваната осъдителна част, в която е осъден М. Л. М. и Д. Н. М. по предявения от П. С. С. иск с правно основание чл.109 от ЗС да премахнат изградената в УПИ Х-725 от кв.33 по регулационния план на София, м.”В”, собственост на П. С. С. ограда по линия О-Б2 съгласно комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице инж. С по л.56 от делото на СРС, неразделна част от решението и приподписана от състава на съда и за присъдените разноски по делото с осъждане М. Л. М. с ЕГН ********** и Д. Н. М. с ЕГН **********-97 и двамата с адрес гр. С., кв.”С”, ул.”7-ма” № 7 да заплатят на П. С. С. с адрес гр. С., кв.”С”, ул.”7-ма” № 7 сумата от 300 лева – разноски пред въззивна инстанция.
Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Л. М. и Д. Н. М., представлявани от адвокат К от Софийската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК понеже по т.1 практиката на Върховния касационен съд е постоянна, че 1/ „по делата следва да се конституират като ответници, или заинтересовани страни всички известни на съда такива към датата на постановяване на съдебното решение”, 2/ „по делата с правно основание чл.109 ЗС ищецът трябва безспорно да докаже правото си на собственост върху спорната част на имота” и 3/ „по делата с правно основание чл.109а ЗС искът е недопустим, ако процесните поземлени имоти са урегулирани”, а по т.3 на същата разпоредба твърдят, че „съдът е постановил решението при свръх и извън петитума на исковата молба”, а посоченото искане „да из градят оградата” следва да се тълкува от настоящата инстанция и е от значение за точното прилагане на закона.
От ответника по касация П. С. С. от гр. С., представляван от адвокат К от САК е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правна квалификация чл.109 ЗС приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-В състав, постановено на 15.05.2009 год. по в.гр.дело № 2307/2008 год.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Л. М. ЕГН ********** и Д. Н. М. ЕГН ********** от гр. С., кв.”С”, ул.”7-ма” № 7 да заплатят на П. С. С. от същия адрес сумата 300/триста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: