О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 18.12.2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на дванадесети декември……………………..
две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря
присъствието на прокурора……………………………………………………………….
изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……….
гр.дело N 3478/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от И. Г. М., чрез пълномощника му адв. М. Б. , срещу решение № 152 от 27.05.2008 година по гр.д. N 2971/2007 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 16.04.07r. по гр.д. № 21274/2006г. на Софийския районен съд, 25 състав. С него са отхвърлени искове на касатора срещу И. В. М. и Н. Е. И., двете от София, за установяване нищожност на договор за продажба на наследство от 24.09.96., с нотариална заверка на подписите от 25.09.96г., сключен между Г като продавачи и Н. Е. И. като купувач, поради липса на съгласие и на предписана от закона форма – искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2 и 3 ЗЗД.
Ответниците оспорват касационната жалба с писмено отговор, депозиран от пълномощника им адв. А. Н.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. И двете основания са въведени формално, без да са посочени и приложени решения на ВКС, които го подкрепят, както и без да са изложени съображения по т. З от текста. Следва да се има предвид, че последното основание за допускане на касационно обжалване се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за такава квалификация. В него са развити съображения, относими към правилността на съдебния акт -касационно основание за обжалване по чл.281, т. З ГПК, свързана с отговора на въпросите валиден ли е договорът за продажба на наследство, при положение, че нотариалната заверка на подписите е извършена един ден след съставянето му, както и за доказателствената тежест при оспорване автентичността на пръстов отпечатък върху договора, който е положен от продавача М. , поради фактическа невъзможност да го подпише /тежко болестно състояние/. Тези въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, посочена във въззивното решение – TP №61/73г. ОСГК и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд –
състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 27.05.2008 година по гр.д. N 2971/2007 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:!. 2.