О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София , 24.02.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 684 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 3174/25.07.2008 г. – сигнатура на Пловдивски апелативен съд, депозирана от „Т” ООД гр. П., срещу въззивно решение № 252/20.06.2008 г. по гр. д. № 4/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК след отмяната на първоинстанционното решение № 281/25.10.2007г. по гр. д. № 357/2006 г. на Окръжен съд гр. П., са били отхвърлени обективно съединени искове по чл. 82 ЗЗД за сумата 7461,85 лв., претендирано обезщетение за вреди, и по чл. 59 ЗЗД за сумата 6018 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си , съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК предпоставки. Поддържа се, че Пловдивски апелативен с решението си е разгледал съществен материалноправен въпрос – относно собствеността на трафопост в противоречие с практиката на ВКС, като се цитира Решение № 51/05.07.1979 г. по гр. д. № 36/79 г. на ОСГК. Според жалбоподателя, въззивното решение е в противоречие и с Решение № 294/2004 г. по гр. д. № 214/2004 г. на Пловдивски апелативен съд и с Решение № 281/2007 по гр. д. № 357/2006 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответната по касационната жалба страна – “Е” АД, в писмен отговор, е изразила становище за недопускане до касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд, позовавайки се на практика на ВКС, която е в унисон с изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт. Цитират се решения № 251/05.03.2007 г. по гр. д. № 3198/2005 г., ГК, ІV отделение; Решение № 883/26.07.2007 г. по гр. д. № 107/2006 г. на ВКС ГК, ІІ о., и Решение № 619/07.11.2007 г. по т. д. № 258/2007 г. на ВКС, ТК ІІ отделение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложените от касатора основания, и данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.
За да отхвърли предявените обективно съединени искове по чл. 82 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е отговорил на преюдициалния за конкретния случай въпрос досежно собствеността на електрическата уредба за средно /ниско/ напрежение – трафопост, която е изградена в имота на търговското дружество ищец като пристройка към съществуваща сграда. Според съда, след като трафопостът е изграден през 1986 г., в имот, предоставен за стопанистване и управление на ДАП Пловдив, за този имот бил е съставен акт за държавна собственост, като трафопостът не е описан като самостоятелен обект. Последвалата приватизационна процедура през 1998 г. на “Т“ Е. не е променила собствеността върху трафопоста, тъй като към датата на приватизационната сделка е действал Закон за електростопанството /Обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г./ и подобни съоръжения са били обявени за изключителна държавна собственост. Съобразно императивните разпоредби на цитирания нормативен акт /чл. 2 и чл. 8 от Закона за електростопанството/, като държавна собственост, подобни обекти, които са обслужвали повече от един потребител, остават държавна собственост и не е могло да преминат в собственост на дружеството с държавно имущество при условията на чл. 17а ЗППДОбП, а предвид приемането на последващи нормативни актове в енергетиката – Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и Закон за енергетиката, подобни обекти са изключени от приватизационните сделки и следва да са собственост на юридически лица, които са лицензирани да извършват дейности в енергетиката.
Повдигнатият от касатора въпрос за собствеността върху посочения обект е съществен за изхода на спора, предвид претенциите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД и за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, но по същия съществува последователна съдебна практика, която е посочена изрично във въззивното решение и се съдържа и в отговора на касационната жалба. Разрешението, което е дадено от въззивния съд в обжалвания съдебен акт е съответно на решение № 251/2007 г. по гр. д. № 3198/2005 г. на ВКС, ІV г. о.; на Решение № 883/26.07.2007 г. по гр. д. № 1207/2006 г. на ВКС, ІІ г. о. и на Решение № 619/07.11.2007 г. по т. д. № 258/2007 г. на ВКС, ІІ т. о.
Решението, на което се позовава жалбоподателят – Решение № 51/05.07.1979 г. по гр. д. № 36/1079 г. на ОСГК е свързано с определяне компетенциите на втората инстанция при отменяване на първоинстанционно решение /чл. 208 ГПК – отм., редакция към 1979 г./ и е неотносимо към конкретния случай.
Не обуславя противоречива практика приложеното решение на Пловдивски апелативен съд и решението на Пловдивски окръжен съд, тъй като тези две решения не са окончателни. За да е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, то съответните съдебни актове, с които противоречиво е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да бъдат влезли в сила, тъй като само влезлият в сила съдебен акт с присъщите му правни последици може да обоснове съдебна практика.
При тези данни, жалбоподателят не обосновава приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 252/20.06.2008 г. по гр. д. № 4/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: