О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1290
ГР. С., 20.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.12.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №5577/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №351/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Х. Н. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „ фелдшер” към общината.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал.1,т.1-3 от ГПК. Намира, че по въпроса за предпоставките, момента и целта на закрилата по чл.333, ал.1 от КТ / поради неспазване на която е отменено уволнението на ищцата/ е налице богата съдебна практика – напр. р. по гр.д. №1594/10 г. на ВКС, четвърто г.о., на която въззивното решение противоречи. Позовава се и на нарушение на материалния закон и необоснованост при формиране на изводите на въззивния съд, които са осн. по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК.
В. съд е приел, че ищцата към момента на уволнението е страдала от И. / болест по Наредба №5/87 г./ и се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ. Тя има обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни причини.. Работодателят не е изпълнил задължението си да поиска от ищцата сведения дали страда от болест по чл.1 от наредбата и документи за болестта. Не е изпълнил и задължението да поиска разрешение за уволнението от ИТ и мнение на ТЕЛК преди уволнението, както изисква чл.333, ал.1 и 2 от КТ. Само на това основание уволнението е признато за незаконно и отменено – чл.344,ал.3 КТ.
Изводите на въззивния съд за характера, предпоставките и последиците от неспазването на закрилата по чл.333, ал.1,т.3 КТ са съответни на практиката на ВКС, вкл. цитираното от касатора р. по гр.д. №1594/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. То е за момента, към който следва да са преценява ползва ли се работникът от закрила и спазена ли е тя – чл.333, ал.7 от КТ. В случая въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че ищцата е страдала от И. към момента на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение. Поради неспазване на закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ, от която ищцата обективно се ползва /независимо дали работодателят е знаел за това, след като няма данни да го е въвела в заблуждение – р. по гр.д. №477/10 г. на четвърто г.о. на ВКС/, уволнението й е незаконно и е отменено от съда.
Не са налице основания за допускане на обжалването – въпросите за закрилата по чл.333, ал.1 от КТ са застъпени в трайната практика на ВКС и съдилищата, на която въззивното решение съответства. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №351/13 г. от 27.05.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: