ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1291
С., 11.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 426 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И. срещу въззивно решение от 17.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 2079 /2010 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 19.07.2010 г. по гр.д. № 3420 / 2010 г. на Варненски районен съд, в частта, с която по иск на М. Т. Е. срещу жалбоподателя е изменена издръжката, която той дължи в полза на детето му П. И. И., р. на 19.08.1998 г., чрез неговата майка и законен представител М. Т. Е. от 50 на 150 лева месечно, считано от 11.03.2010 г., ведно със законната месечна лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката на основание чл.150 СК.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, съдържащо правни въпроси, които ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът в това производство М. Т. Е. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.ЮО /2010 г.) (жалбата е подадена на 20.12.2010 г.,) искът е оценяем и обжалваемият интерес по него във въззивното производство е над 1,000 лева (3,600 лева).
Страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е прекратен през 2006 г. с развод по взаимно съгласие, детето е родено на 19.08.1998 г, .упражняването на родителските права е предоставено на майката. В настоящото производство тя твърди, че е налице промяна в обстоятелствата през изтеклите четири години, основното от които е, че детето е пораснало и са нараснали нуждите по неговото отглеждане.
Ответникът оспорва иска.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че през последните четири години необходимата за детето издръжка е нараснала на 250 лева месечно, от които бащата следва да заплаща 150 лева, а майката, която живее с детето и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му – 100 лева. Издръжката не би представлявала затруднение за бащата, т.к. съдът е установил, че бащата е едноличен собственик на капитала и управител на едно дружество с ограничена отговорност и управител и съдружник в други две и в търговския регистър е вписан сключен от него договор за управление на търговско дружество от 2004 г., по силата на който той следва да получава като управител възнаграждение в размер на две минимални заплати, поради което минималният му месечен доход е 480 лева. Съдът е приел също, че бащата се намира в трудоспособна възраст и липсват данни за влошено здравословно състояние, за допълнителни разходи за собствената му издръжка и задължение към други низходящи.
Изведените от жалбоподателя въпроси, свързани с оплакванията му за неправилност на обжалваната част от решението, са : представлява ли неизслушването на детето по реда на чл.15 от Закова за закрила на детето процесуално нарушение; представлява ли неучастието на представител на ДСП, съответно липсата на представен социален доклад процесуално нарушение и допустимо ли е при неангажиране по делото на доказателства за конкретно реализирани от родителя доходи, съдът да замества липсата на доказателства с предположения. Жалбоподателят твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.З ГПК.
Жалбоподателят обосновава първия въпрос с довод за засягане на законни права и интереси на детето, а не на свои, но неизслушването на детето не се е отразило на интересите на детето, които са защитени с постановеното решение, а не са засегнати от увеличения размер на издръжката, поради което въпросът не от значение за изхода на спора.
Вторият въпрос не е обуславящ, но и твърдението на което се основава, е невярно, тъй като представител на Дирекция за социално подпомагане е участвал в цялото първоинстанционно производство и е изразил становище по същество за основателността на иска, а както твърди и жалбоподателят, ДСП е била редовно призована във въззивното производство. Неявяването на представител на ДСП във въззивното производство няма значение за правилността на въззивното решение и не се е отразило върху него.
Третият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд е основал изводите си не на предположения, а на установен при служебна проверка факт – сключен от жалбоподателя договор за управление с посочена работна заплата в минимален размер 480 лева. И само за пълнота може да се добави, че изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т.к. е разрешен с т.11 от ППВС 5 /1970 г., според която не се освобождават от задължението за издръжката лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни; възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства от значение за случая. Жалбоподателят не е обосновал доводи за това, че това разрешение е създадено поради неточно тълкуване, нито за необходимостта от осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството или обществените условия.
Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.З
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че разрешенията на въззивния съд на повдигнатите въпроси не обосновават наличие на основание по чл.280,ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 2079 /2010 г. на Варненски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.