О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
гр. София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4262/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. М. А. срещу решение № 2285 от 03.04.2014 г. по гр. дело № 7774/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Ответникът по касация – 97 СОУ „Б. М., [населено място] поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Софийски градски съд се е произнесъл по трудов спор, като след отмяна на първоинстанционното решение по гр. дело № 53778/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени искове по чл. 344, ал.1, т. 1- 3 КТ, включително в частта за разноските е постановил решение, с което е отхвърлил исковете на В. М. А. против 97 СОУ „Б. М., [населено място] и е присъдил разноски в полза на ответника по претенциите. За да постанови този резултат съставът на въззивната инстанция е приел, че е налице приложеното от работодателя правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с А. относно заеманата от нея длъжност „учител по изобразително изкуство”. В мотивите е изложено, че до 04.09.2012 г. е действало щатно разписание, в което са били предвидени две щатни бройки за процесната длъжност, а от 14.09.2012 г. е било в сила ново щатно разписание, в което щатната бройка за посочената длъжност е една. В мотивите е отразено още, че изменението на щата е изцяло от компетентност на директора на училището, като са цитирани правните разрешения в ТР № 4/2011 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е разгледал проведения подбор, извършен между ищцата и М. Д. и е констатирал, че ответникът по исковете не е нарушил чл. 329 КТ. Изложени са съображения за законосъобразни действия на работодателя при определяне кръга на служителите, участващи в подбора, като не са споделени мотивите на първоинстанционния съд, че съдебно възстановения служител / в случая ищцата/ не трябва да бъде включена в него. Отразени са мотиви за доказване спазването на критериите по чл. 329 КТ. Развити са изводи, че при равна квалификация на участниците в подбора – образователна степен „магистър” и професионална квалификация „учител по изобразително изкуство” Д. има основание да остане на работа, тъй като се справя с изпълнението на възложената трудова дейност по – добре, работи много добре с учениците и родителите им, изпълнявала е трудови задължения, като класен ръководител и други допълнителни задължения – водила е часове по безопасност на движението, водила е учениците на състезание по гражданска защита.
Първият по реда на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е- въззивният съд обсъждал ли е обстоятелството, дали е налице задължение на директора на ответното училище да приложи чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Въпросът е по съществото на касационната жалба – засяга обосноваността на съдебния акт, която не се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК и не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следващият въпрос е – длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с М. Д. по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ или това е право, което подлежи на преценка в зависимост от това дали Д. е назначена на мястото на ищцата при положение, че към момента на възстановяване на длъжността е била налице само една щатна бройка. Въпреки, че въззивният съд е изложил мотиви по посочения въпрос същият въпрос е извън предмета на делото, който е относно законосъобразността на уволнение по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. Правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е единствено този, който е по спорното право, а поставеният от жалбоподателката въпрос не е такъв, съответно не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това посоченият въпрос се отнася до друго правоотношение и до случай, който е хипотетичен. Д. не е била уволнена, а изборът на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е в дискреция на работодателя, като на съдебен контрол подлежи единствено приложения от него фактически състав. Следващият въпрос – елемент ли на това реално възстановяване е прекратяване на трудовото правоотношение с Д. при положение, че към 23.08.2012 г. щатната бройка е само една, е също така поставен извън предмета на спора – законосъобразност на заповед за уволнение на А. поради съкращаване на щата, поради което не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Друг въпрос по реда на изложението е, налице ли е реално възстановяване на В. А. след отмяната на предходното уволнение от съда при положение, че вместо да приложи чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и да прекрати трудовото правоотношение на служителя, заемащ длъжността към момента на възстановяването се пристъпва към заобикаляне на чл. 328, ал.1, т. 8 КТ, като се увеличава щатната бройка за процесната длъжност с една, формално ли е това възстановяване при положение, че на ищцата не е възлагана никаква работа, длъжен ли е работодателят да докаже, че реално е възстановил А., като и е възлагал задачи за изпълнение. Този въпрос с включените към него подвъпроси е въведен не с оглед правните разрешения на въззивния съд, а единствено с оглед субективното становище на жалбоподателката. Доводите по него са обусловени от твърдения за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящето производство. При въвеждането на посочения въпрос, а и на предходните страната не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, че правен въпрос е този, по който въззивния съд е приел конкретни разрешения по тълкуване на закона, произнесъл се е по предмета на делото и изводите му са обусловили изхода на спора. Въпросът, съставляващ общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да бъде обоснован в конкретна хипотеза на разпоредбата с мотивирано изложение, каквото страната не е представила и поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Следващият въпрос е, правно релевантно ли е ТР № 4/2011 г. на ОСГК при положение, че не било налице намаляване обема на работа, нарушени ли са разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 г. Въпросът е по съществото на жалбата и не е относим към общите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите във връзка с поставянето му са за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, т.е. не отразяват противоречие между разрешенията във въззивното решение и съдебната практика, на която се позовава страната. Поради това с този въпрос не се релевира основание за допускане на касационно обжалване. Следващият въпрос – налице ли са предпоставки иницииращи процедура по съкращение, намалял ли е броят на децата в училище, намалени ли са средствата за бюджетна издръжка и ако не са налице тези предпоставки, опорочена ли е процедурата по съкращение е фактически, тъй като се отнася до обстоятелства по спора и тяхното доказване в процеса. Фактическите въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване и за това с въвеждането им страната не обосновава основания за допускане на касационен контрол. Следва да се има предвид, че само правни въпроси се преценяват с оглед изискванията за селектиране на касационните жалби, а поставянето на фактически въпроси има за последица недопускане на касационно обжалване. Следващият въпрос – налице ли е реално съкращаване в щата при положение, че е запазена трудовата функция „учител по изобразително изкуство” „в светлината на съдебната практика на ВКС на РБ – упоменатото по – горе решение № 125/18.04.2013 год. На ВКС на РБ – ІV Г е също така фактически, тъй като дали е налице реално съкращаване на щата е спорно обстоятелство, подлежащо на доказване, с което не се обосновава основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. За това и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и по предходните, по изложените по- горе съображения. Следващият въпрос е – при извършване на подбора, изпълнени ли са при условията на пълно и главно доказване критериите, заложени в чл. 329, ал. 1 КТ „в светлината на Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС”. Поставеният въпрос е по съществото на касационната жалба, отнася се до доказване на факти, а не до тълкуване на правна разпоредба и с оглед на разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК т. 1 не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. и по него не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. По всички въпроси, посочени по-горе липсва мотивирано изложение, което касаторът е задължен да представи, като отрази доводи за противоречие на разрешенията във въззивното решение с разрешенията в съдебните решения, на които се позовава /решение по гр. дело № 2535/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1013/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 1251/201 г. на ВКС, ІV г.о. и др./ или като мотивира изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последните два въпроса – гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля М. съдържат ли посочване на конкретни факти, които да създават убеждение ,че поставените в протокола оценки са съотносими към нивото на справяне с работата на двете участнички в подбора, потвърдени ли са констатациите в протокола за подбор, като обективни качества и умения за справяне с работата от оценяваните служители, са фактически и по вече изложените съображения за другите фактически въпроси не релевират основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 600 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2285 от 03.04.2014 г. по гр. дело № 7774/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
ОСЪЖДА В. М. А. да заплати на 97 СОУ „Б. М., [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: