3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
гр.София, 16.11.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 705 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. и Л. В. С. срещу решение № 43 от 15.03.2012 г. на Апелативен съд-гр. В., гражданско отделение, постановено по в. гр. д. № 36 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1350 от 17.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1048 по описа за 2011 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторите искове срещу Д. И. А. за заплащане на сумата от 15 550 евро, получена на неосъществено основание-покупко-продажба на недвижим имот по предварителен договор, сключен на 27.04.2009 г., обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 15 550 евро за периода от 7.7.2010 г. до 1.6.2011 г. в размер на 2 765 лв. и за 3 700 евро договорна неустойка. Касаторите твърдят, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК. Считат, че е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 146 от 6.6.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1127 по описа за 2010 г. на III ГО, решение № 315 от 9.4.1992 г. на I ГО и решение № 584 от 17.7.2008 г. на ТК на ВКС. Формулират следните въпроси, които според тях са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Разпростира ли се солидарната отговорност върху последиците от неизпълнение на двустранен договор, а именно-задължението за връщане на полученото по него, при положение че солидарната отговорност е изрично уговорена и поета и следва и от неделимостта на поетите по договора задължения? При изрично уговорена солидарна отговорност и при неделимост на поетите задължения, следва ли в договора отново и изрично да се уговаря солидарната отговорност и при евентуалното му неизпълнение? Приложима ли е в случая и как следва да се тълкува нормата на чл.126, ал.1 от ЗЗД? Молят за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси.
Ответницата по жалбата Д. А. не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са сключили на 27.04.2009 г. предварителен договор, по силата на който продавачът-строител [фирма] е следвало да построи и да им прехвърли срещу 37 000 евро собствеността върху апартамент № 9 и паркомясто № 10, находящи се в сградата, построена в дворно място в [населено място], [улица], 6а. След като са развалили договора поради неизпълнение, касаторите са претендирали с исковата молба връщане на дадената по него сума от 15 500 евро, обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от поканата до завеждане на исковата молба, както и неустойка от 3 700 евро. Исковете са били насочени не срещу строителя, който е получил сумите по предварителния договор и е поел задължение за неустойка в чл.44 от договора, а срещу Д. И. А., която според касаторите е солидарен длъжник наред с дружеството-строител. Д. А. е собственик на дворното място, върху което е следвало да се построи сградата и нейното задължение съгласно чл.5 от договора е било да учреди право на строеж и да прехвърли съответните идеални части от дворното място срещу задължението на строителя да извърши със свои сили и средства строежа на сградата. След като нейното задължение е различно от това на строителя, уговорената в чл.1 от договора солидарна отговорност на Д. А. се отнася само за вредите от неизпълнението, ако това неизпълнение се дължи на отказ на Д. А. да прехвърли правото на строеж. Тя обаче не носи солидарна отговорност за връщане на получените от строителя суми и за уговорената неустойка. Тези задължения са само на строителя, както изрично е посочено в чл.44 от договора. Този извод в обжалваното решение не противоречи на цитираната от касаторите съдебна практика. Решение № 146 от 6.6.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1127 по описа за 2010 г. на III ГО касае случай, при който всички ответници са били продавачи и солидарно са поели отговорност за изграждането на обекта, без да се разграничи кой е собственик на терена. Решение № 584 от 17.7.2008 г. на ТК на ВКС се отнася за няколко длъжници по договор за заем. В решение № 315 от 9.4.1992 г. на I ГО на ВС е прието, че неделимостта на едно задължение може да произтича от характера на договора, макар намерението на договарящите да не е изрично изявено, но това решение се отнася до договор за спогодба. Следователно всички тези решения са постановени при различна фактическа обстановка и няма противоречие между тях и обжалваното решение, поради което на това основание касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Първите два формулирани от касаторите въпроса, които според тях са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предполагат, че се е породило неделимо задължение между строителя и ответницата-собственик на терена. От гореизложеното обаче се изясни, че задълженията са различни по своя характер. Ответницата е имала задължение да учреди право на строеж, а строителят-да изгради постройката. Разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗЗД касае невъзможност за изпълнение на престацията, а в настоящия случай се касае само до неизпълнение. Следователно въпросите на касаторите не са от значение за изхода на конкретното дело, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 15.03.2012 г. на Апелативен съд-гр. В., гражданско отделение, постановено по в. гр. д. № 36 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1350 от 17.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1048 по описа за 2011 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от С. Д. С. и Л. В. С. искове срещу Д. И. А. за заплащане на сумата от 15 550 евро, получена на неосъществено основание-покупко-продажба на недвижим имот по предварителен договор, сключен на 27.04.2009 г., обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 15 550 евро за периода от 7.7.2010 г. до 1.6.2011 г. в размер на 2 765 лв. и за 3 700 евро договорна неустойка.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: