О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
С. 29.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети неомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 586 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. С. З. и Д. Меланова С. –двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение от 20.12.2010г. по в.гр.д.№ 11761 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 21.07.2009г. по гр.д.№8963/2008г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е уважен предявения иск с правно основание чл.200 от ЗЗД и солидарно са осъдени С. С. З. и Д. Меланова С. да заплатят на К. С. Д. сумата от 4 850 евро,представляваща неплатената част по договор за покупко-продажба на апартамент № 31, находящ се в бл.3 вх.”в”ет.2[жк]гр.С.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 28.02.08г.и са определени разноските.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси –за допустимостта привидността на съглашение за продажба на недвижим имот да се установява с други доказателства освен писмени и за доказателственото значение на частен писмен документ в смисъл дали -предварителен договор, анекс и разписка могат да послужат за начало на писмено доказателство относно цената на имота за установяване симулативност на продажбата. Позовава се на две определения на ВКС- по гр.д.№356/10г.на ІІІ г.о. и по гр.д.№528/09г.на І т.о.,с които е допуснато касационно обжалване по въпроси, които са сходни със сега поставените.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел, че посочената в н.а.№ 117 т.VІ рег.№ 15735 д.№1044 от 30.07.07г. продажна цена и изявлението на страните за пълното й плащане са симулативни. Действителното прикрито съглашение е,че продажната цената е 36 500 евро, от нея ответниците са заплатили 3 650евро-капаро,28 000 евро-към момента на нотариалното изповядване и са останали неплатени още 4 850евро,които съдът е присъдил.В мотивите си съдът е посочил,че предварителният договор,в който като продажна цена е посочена сумата от 36 500евро,анексът към него и разписка,в които е записано,че от тази сума са платени 31 450евро и са останали дължими 4 850евро – са писмени доказателства,които правят вероятни изявленията на ищцата за симулативност и въз основа на тях свидетелските показания следва да се счетат за допустими, на основание чл.134 ал.2 от ГПК/отм/.
При съпоставка между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси- следва извод,че последните отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче посоченото специално основание, защото към настоящия момент ВКС е дал идентично на даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения по делата,на които касаторът се е позовал. Така в решение по т.д.№ 528/09г.на І т.о. е прието,че във връзка с направено изявление за опровергаване съдържането на нотариален акт/в случая относно посочената в него продажна цената/- съдът прави преценката си дали да допусне свидетелски показания-съобразно конкретните твърдения на оспорващата страна.Ако страната цели разкриване на симулация – свидетелските показания са допустими при наличие предпоставките на чл.134 ал.2 от ГПК/отм./Ако опровергаването на съдържанието не включва твърдение за привидност на изявлението, забраната по чл.133 ал.1 б.”б”от ГПК/отм./ е непреодолима,а по чл.133 б.”е” от ГПК/отм./ – свидетелските показания са допустими – само при изричното съгласие на страните.Съгласно решение № 763 от 4.02.11г.по гр.д.№356/10г.- когато е налице обратно писмо и то доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата – то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна,нито допустими за оспорващата.За да се приеме,че съществува начало на писмено доказателство- нужно е наличието на документ,но не е необходимо той съзнателно и нарочно да е съставен за спорното правоотношение,нито целта му да служи на сделката между страните. Достатъчно е да прави вероятна симулацията,като е възможно документът да е съставен преди,по време или след сделката.Наличието на предварителен договор,съдържащ изявление на противната страна –прави допустимо събирането на гласни доказателства при условията на чл.134 ал.2 изр.1 от ГПК/отм.//решение № 706 от 9.03.11г.по гр.д.№1394/09г.на ІV г.о.на ВКС/.В случая – наличието на предварителен договор, анекс и разписка,които са подписани и от противната страна- са достатъчни,за да послужат за начало на писмено доказателство и да обосноват наличие на предпоставките по чл.134 ал.2 от ГПК/отм./ за допустимост на свидетелски показания за установяване симулативност на посочената в договора цена.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.12.2010г. по в.гр.д.№ 11761 по описа за 2009г. на Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.