Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
426_11_opr288_335kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1292
С., 11.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 315 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. С. срещу въззивно решение от 15.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 9456 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 09.06.2010 г. по гр.д. № 3315 / 2010 г. на СРС, 69 с-в., с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 вр. чл.325,ал.1 КТ и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като основание за това сочи процесуално-правните въпроси: „кога заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл.328,ал.1,т.1 КТ произвежда правно действие – от момента на фактическото основание (закриване на предприятието) или в деня на връчване на заповедта на адресата”, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение на ВАС и „кога възниква правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.1 КТ – от момента на закриване на предприятието или от момента, в който е съобщено на работника”, който е разрешен в противоречие с решения № 362 /08.05.1994 г. по гр.д. № 1293 /1993 г. на ІІІ г.о. на ВС, № 206 /26.03.1999 г. по гр.д. № 205 /1998 г. и № 1150 /04.11.1999 г. по гр.д. № 106 /1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС и че противоречията представляват основание за допускане на обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Министерство на правосъдието оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първият иск (по чл.344,ал.1,т.1 КТ) е неоценяем, а вторият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в хипотезата на уволнение по чл.328,ал.1,т.1 КТ трудовият договор се счита прекратен съгласно чл.335 КТ и към този момент следва да прецени законосъобразността на уволнението, следователно издадената на 20.11.2009 г. заповед на Министъра на правосъдието за уволнение на ищеца на посоченото основание е произвела действие в деня на връчването и – на 24.11.2009 г. и трудовото правоотношение е прекратено на тази дата, а не считано от по-ранната посочена в заповедта дата – 09.11.2009 г., т.к. ретроактивно действие на прекратяването е недопустимо. Съдът е приел, че с пар.6,ал.1 ПЗР към ЗИД ЗСРЗ се закрива Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, в което ищецът е заемал длъжност „Заместник – председател”, изменението на закона е обнародвано на 06.11.2009 г. и по аргумент от чл.5,ал.5 КРБ и чл.41 ЗНА, доколкото в него не е предвиден друг срок, влиза в сила на 10.11.2009 г., следователно към датата на връчването на заповедта за уволнение НБКРС е било закрито и следователно уволнението, извършено със заповед на Министъра на правосъдието, който е компетентният за това орган съгласно закона, на това основание, е в съответствие с изискванията на закона, което сочи на неоснователност на предявените искове.
От изложеното е видно, че изведените от жалбоподателя въпроси са обуславящи и че са разрешени в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която правнорелевантен за преценката дали са били налице фактите за прекратяване на трудовия договор поради закриване на предприятието (чл.328,ал.1,т.1 КТ) е моментът, в който трудовото правоотношение е прекратено и който момент съгласно чл.335,ал.2 КТ настъпва с изтичане на срока на предизвестието (т.1), респ. с момента на връчване на заповедта за уволнение, когато следва по време (е по-късен от) изтичане на срока на предизвестието или при неспазен срок на предизвестие (т.2, както е в случая). Заповедта е връчена на служителя на 24.11.2009 г., от който момент е прекратено трудовото правоотношение, към който момент ЗИД ЗСРЗ (ДВ. бр. 88 /06.11.2009 г.), установяващ основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, е бил влязъл в сила и към който момент не е бил изтекъл срокът за предизвестие, т.е. уволнението е било извършено при наличието на фактите, обуславящи приложението на чл.328,ал.1,т.1 КТ.
За пълнота следва да се отбележи, че решенията на Върховния административен съд, каквото сочи жалбоподателят, за да обоснове основание по чл.280,ал.1 ГПК по първия изведен въпрос, не са между актовете, визирани в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, противоречията с които обосновават наличието на предпоставки за допускане на въззивно решение до касационно обжалване.
Доколкото въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на заповедта за уволнение, към който се преценява законосъобразността на уволнението и който в случая съвпада с момента на връчването на заповедта на ищеца – 24.11.2009 г. установеното по силата на закон (ЗИД ЗСРЗ (ДВ. бр. 88 /06.11.2009 г.) основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.1 КТ е било осъществено (на 10.11.2009 г.), не е налице противоречиво разрешаване на втория изведен въпрос с посочените решения на ВС и ВКС, в които е прието, че основанието закриване на предприятието (по чл.280,ал.1 ГПК) настъпва при преустановяване на дейността му (в решенията са визирани ТКЗС и търговски дружества в несъстоятелност).
От изложеното следва, че на са осъществени наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл.7,ал.1,т.1 НМРАВ.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 9456 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в..
Осъжда А. И. С. да заплати на Министерство на правосъдието 150 лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.