О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1293
София, 19.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5393/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Й. – процесуален представител на И. С. И. и Б. С. Г. против решение № 129/23.05.2013 год., постановено от Великотърновски апелативен съд по гр. д. № 59/2013 год.,с което е отменено решение № 216/12.11.2012 год. постановено от Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 471/2012 год. в частта,в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2 ,ал.1, т.3 ЗОДОВ на И. С. И. и Б. С. Г. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1000 лв. до 10 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва ,считано от 25.11.2010г. до окончателното изплащане и е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.Потвърдил е решението в останалите обжалвани части.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи. Иска се отмяна на атакуваното решение в обжалваното му част.Претендират разноски.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси – 1.какво се включва в съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,приложима и в случаите на определяне на обезщетение за неимуществени вреди и в случаите на определяне на обезщетение за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ и какви обстоятелства следва да отчете съдът при определяне на справедливо обезщетение; 2. по какъв начин и въз основа на какви критерии следва да се определя паричния еквивалент на претърпените от пострадалите вреди,за да се спази изискваните за справедливост по чл.42 ЗЗД.Счита,че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г.,решение № 3/13.02.2012 год. на ІІІ г.о. на ВКС,решение № 130/13.04.2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 407/26.05.2010 год. на ІІІ г.о.на ВКС. Сочи се бланкетно и чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените материално-правни въпроси,тъй като в съдебната практика не съществуват точни критерии за определяне на паричния еквивалент на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата от постановената оправдателна присъда по повдигнатите обвинения за извършено престъпление по чл.290,ал.1 НК.За настъпилите неимуществени вреди за ищеца И. изразяващи се в неприятни душевни преживявания, приемане на успокоителни лекарства за месец и половина,сравнително краткия период на наказателно преследване – около 1год. и 4 месеца,взетата мярка за неотклонение – подписка ,а за ищеца Г. липсата на пряка причинна връзка между: заболяването му „захарен диабет” и воденото срещу него наказателно преследване ; притесненията,които е изживял с накърняване името и авторитета му и предвид продължителността и доказаната интензивност на търпените вреди съдът е присъдил обезщетение в размер на 1 000 лв. за всеки един от тях.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,макар и посочената съдебна практика да е задължителна.Касаторите е следвало да конкретизират в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика ,според която обезщетенията по чл.2,ал.2 ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай те се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства относно тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищците обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемите, върху доброто име в обществото и върху взаимоотношенията им със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемите. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило с оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. В. с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалите лица, по всеки конкретен случай. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело..
Касаторите не са обосновали самото касационно основание по т.3 на чл.280 ,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставените въпроси за развитието на правото.Следва да се има предвид, че развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора разноски не се дължат.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129/23.05.2013 год., постановено от Великотърновски апелативен съд по гр. д. № 59/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: