2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1294
гр.София 15.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 806 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Г. Г. от[населено място], [община] срещу решение № 34 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 1143/2009 г. на Апелативен съд – П..
Ответникът П. на Р. България и контролиращата страна А. прокуратура –[населено място] не са взели становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 34 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 1143/2009 г. състав на П. апелативен съд е потвърдил решение № 1525 от 30.09.2009 г. по гр.д. № 2126/2008 г. на П. окръжен съд, І състав. С първоинстанционното решение П. окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от А. Г. Г. против П. на Р. България –[населено място] иск за сумата от 120 000 лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконни актове и действия на органи на П. на Р. България, а именно: изготвяне на заключително постановление по сл. д. № 1455/2005 г. от О. – П. / сега Окръжен следствен отдел в състава на ОП – П./ с мнение за предаване ищеца на съд, образуване на наказателно производство и привличането на ищеца в качеството на обвиняем, внасяне на делото в съда, неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 282, ал. 2, предложение 2 във вр. с ал. 1 НК, за което престъпление ищецът е оправдан с присъда № 199/ 10.10.2007 г. на ПОС, постановена по н.о.х.д. № 1067/2007 г. / влязла в сила на 26.05.2008 г./, неоснователно протестиране на оправдателната присъда на първоинстанционния съд и решението на въззивната инстанция, както и от продължителността на досъдебното производство.
Касаторът не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа следното твърдение: „ Произнасянето на двете съдилища /окръжния като първоинстанционен и апелативния/ са по материалноправен въпрос, съществен с оглед точното прилагане на закона, а и за развитие на правото”. Самият въпрос не е посочен. Според касатора съществен се явявал следния процесуалноправен въпрос: „Приложените решения на различните съдилища на Р. България по исковете за обезщетение за неимуществени вреди се различават в разбирането си за справедливост при определяне размера на обезщетението и са еднакви в осланянето върху косвените доказателства, което, от своя страна, се явява съществен процесуалноправен въпрос”. По – нататък страната продължава да излага свое становище за това, че „ По първото” бил безспорен индивидуалния подход на съда според конкретните обстоятелства, по конкретното дело да установява обезщетението като парична стойност и констатира, че в това отношение имало несъмнена разлика в решенията по граждански и наказателни дела, като по последните обезщетенията били значително по – високи, а по гражданските дела за съда бил по – важен съставът на непозволеното увреждане до обсъждането на което по наказателните дела не се стигало, както не се стигало и до доказателствата за наличието на вредата, приемана като безспорен факт, установен чрез преки доказателства. След това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са отразени няколко твърдения на жалбоподателя относно възприемането според него от съдилищата на обстоятелствата по свидетелски показания, засягащи претърпените болки и страдания от увреждането: възприемането на страданията от физическото увреждане от страна на съдиите винаги е налице; страданията като притеснение, душевна болка, състояние на стрес остават „невидими” за съда, но той възприема показанията на свидетелите, че пострадалият външно тези вреди е изразил; никога не се възприемат от съдилищата психологическите особености на ищеца, неговите характер и възпитание, които правят забележими за околните неговите преживявания или поради които качества тези преживявания да останат невидими. С посочените по – горе твърдения и становища не се поставят правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които могат да бъдат такива само тогава когато са включени в предмета на конкретния спор, съдът е дал тяхното разрешение с правни изводи, обусловили изхода на конкретното дело / в този смисъл са разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1 /. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се правят обобщения за възприети според разбирането на касатора от съдилищата правни разрешения /„индивидуалния подход на съда” при определяне обезщетението, различния предмет на обсъждане при наказателните и гражданските дела относно фактически състав и доказателствата, преценката от съдилищата на претърпените неимуществени вреди / без да се изследват въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и съответно да се съпоставят с приетото по приложените решения по същите въпроси. В становищата на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са посочени нито въпросите, по които са се произнесли с оглед на конкретния правен спор въззивния съд и съдилищата от съответните инстанции, нито отклоненията на въззивния съд от задължителна или казуална практика на ВКС, Върховния съд /ВС/, /в този смисъл са разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 2 и т. 3 /. Липсата на формулирани от касатора въпроси, които да са обусловили изхода на делото изключва възможността за разглеждането на допълнителни основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК /в този смисъл са разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1/. Не са такива основания посочените по-горе становища, тъй като същите съдържат вижданията на жалбоподателя за процедиране на съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди без изразеното гледище да е развито във връзка с конкретните решаващи изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото и сравнени с доводи по влезли в сила съдебни актове на съдебните инстанции. Приложените копия от съдебни актове / решение № 1582 от 17.12.2009 г. по гр.д. № 1221/2009 г. на Софийски апелативен съд, решение № 71 от 30.09.2009 г. по гр.д. № 123/2009 г. на Гълъбовски районен съд, решение от 02.07.2009 г. по гр.д. № 2188/2008 г. на В. районен съд, решение от 30.09.2009 г. по гр.д. № 20094410100318/2009 г. на Левченски районен съд, решение от 21.10.2009 г. по гр.д. № 958/2009 г. на Казанлъшки районен съд / не обективират съдебна практика, която да е в подкрепа на довод за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение предвид липсата на данни за влизането им в сила, както и поради липсата на обосновани от касатора противоречиви правни разрешения с обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че „ практически липсва приложението в съдебната практика на разпоредбата на чл. 154, ал. 2 ГПК”. Отразено е също така, че „в отношение настъпването на неимуществени вреди от обвинение в престъпление съществува установено[населено място] кодекс предположение / чл.чл. 147 и 148/” и е посочено, че „когато липсва законоустановеното предположение, съдът следва да изхожда от принципа по чл.5 ГПК и да се ръководи от общочовешкия опит”. Тези твърдения не са аргументирани и с въвеждането им не се обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е установил наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване и по цитираната норма. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите / в този смисъл са разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.4 /. Искането да се тълкуват конкретни норми без да е установено наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а това се отнася и за останалите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си не е достатъчно, за да бъде допуснат касационен контрол. Необходимо е касаторът да обоснове неточното приложение на закона при формиране на съдебната практика в съответствие, с която въззивният съд е разрешил спора, съответно необходимостта от промяната й при изменение в законодателството и обществените условия, ако се позовава на първата хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / точно приложение на закона / или липсата на съдебна практика относно тълкуване на непълната, противоречива или неясна правна уредба, ако се позовава на втората хипотеза на същата разпоредба /развитие на правото/. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на съответния правен въпрос / в този смисъл са разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.1 /, което в конкретния случай не е направено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Необосноваване приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се дължи и на неразграничаване в конкретния случай на съдържащите се в нормата хипотези, както и на необосноваване на непълнотата на конкретни норми. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на цитираната разпоредба. Възпроизвеждането на нормативния текст на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е такъв довод. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 1143/2009 г. на Апелативен съд – П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: